О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 126

гр.София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 3429 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба от 24.06.2021 г. на „КАРГО ЕР“ ООД, чрез юрисконсулт И. Ц., срещу решение № 260741/01.06.2021 г. по в. гр. д.№ 2808/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се отменя решение № 260337/14.09.2020 г. по гр. д. № 1257/2019 г. на Районен съд Пловдив и са отхвърлени исковете на „КАРГО ЕР“ ООД против С. С. С., за сумата от 1419, 58 лева - разходи по договор от 10.01.2017 г. за повишаване на квалификацията, ведно с лихвите за забава до изплащането, както и за сумата от 6270 лева – неустойка по чл. 6 от същия договор.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК по правни въпроси, които се свеждат до приложението на чл. 234, ал. 2 и 3 КТ, и допустимостта да се уговаря неустойка за неизпълнение на договор за повишаване на квалификацията, отделно от задължението за връщане на разходите за обучение.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приема, че страните са обвързани от договор от 10.01.2017 г. за повишаване квалификацията на ответника – придобиване на правоспособност за управление на определен тип самолет, за което работодателят е заплатил разходите по неговото обучение. Съдът е установил също, че страните са уговорили ответникът да не прекратява трудовото си правоотношение при работодателя преди изтичане на 5 години от датата на допускане да извършва полети без пилот –инструктор, като при неизпълнение дължи връщане на цялата сума за обучението му и неустойка за неизпълнение. Според мотивите на решението, трудовото правоотношение е прекратено по молба на ответника на основание чл. 326 КТ, поради което той е нарушил задължението си да работи при този работодател за определения в договора срок, но възражението му за недействителност на неустойката е основателно, тъй като задължението за връщане на разходите по обучението също има характер на неустойка, поради което уговорената неустойка в чл. 6 от договора не се дължи, а причинените на работодателя вреди са обезщетени с възстановяването на разходите от обучавания.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че касационната жалба е подадена в срок от легитимирани да обжалва страна по делото, но е недопустима в частта, в която се е произнесъл по иск за връщане на разходите за обучение по договора за повишаване на квалификацията, ведно с лихвите за забава до изплащането поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост”. В случая, ищецът е предявил за съвместно разглеждане обективно съединени осъдителни искове на основание чл. 79, ал. 1,, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД, но цената на иска на първите два от тях е 1419, 58 лева и 9, 07 лева, т. е. под минимален праг за достъп до касация предвиден в закона, поради което касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане в тази част.

Касационната жалба е процесуално допустима по отношение на исковете с правно основание чл. 92 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй като първият от тях е с цена над 5000 лева, а вторият е обусловен от него.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнения при условията на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, въпрос: Нищожна ли е клауза за неустойка в договора за повишаване на квалификацията по чл. 234, ал. 1 КТ, предвидена за неизпълнение на поето от работника или служителя задължение да остане на работа при този работодател за определен срок, ако е договорена клауза за възстановяване на направените за сметка на работодателя разходи по обучението? Поставеният материалноправен въпрос обуславя изхода на делото и крайните изводи на въззивния съд, но е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, формирана с т. 3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 277977/24.06.2021 г. на „КАРГО ЕР“ ООД, чрез юрисконсулт И. Ц., срещу решение № 260741 от 01.06.2021 г. по в. гр. д.№ 2808/2020 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, в която съдът се е произнесъл по искове с цена 1419, 58 лева и 9, 07 лева.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260741 от 01.06.2021 г. по в. гр. д.№ 2808/2020 г. на Окръжен съд Пловдив.

УКАЗВА на „КАРГО ЕР“ ООД, ЕИК 121433881, чрез юрисконсулт И. Ц., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 125, 40 (сто двадесет и пет лева, четиридесет стотинки) лева.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.

Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.