О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 81

София, 25.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на двадесет и втори февруари пред две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

при секретаря …………………………….……………………………………………. и с участието на прокурора…........…………………………………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. т. дело № 222 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 130 ГПК и чл. 129, ал. 3 ГПК, като същото се развива едностранно.

Образувано е по частната касационна жалба (с вх. № 21155 от 24.ХІ.2021 г.) на ямболското „М. Т. ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Хасково против определение № 2779 на Софийския апелативен съд,ТК, 6-и с-в, от 25.Х.2021 г. постановено по ч. гр. дело № 2748/2021 г., с което е била оставена без уважение неговата частна въззивна жалба срещу първоинстанционното разпореждане № 231/10.VІ.2021 г. на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-24, по т. д. № 778/2021 г.: за връщане – на основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК - на исковата му молба (вх. № 403/5.V.2021 г.) с предмет отмяна – по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ - на решенията от 9.ІV.2020 г. по точки 1.1, 1.2, 1.3, 1.4, 2, 3.1, 3.2, 3.3 и 3.4 от дневния ред, взети на проведеното на тази дата извънредно Общо събрание на „Национално сдружение на българските превозвачи“ /ЕИК[ЕИК]/.

Оплакванията на ямболското дружество настоящ частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му, както и на потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение по чл. 130 ГПК и в резултат - връщане на делото на същия състав на първостепенния съд /СГС/ „за продължаване на съдопроизводствените действия“и ведно с присъждане на направените за настоящето касационно производство по чл. 274, ал. 3 ГПК разноски. Инвокиран е довод, че атакуваният съдебен акт страдал от много съществен порок, изразяващ се в крайна лаконичност на изготвените към него мотиви, което не позволявало да бъде проследена волята на съдебния състав, а оттам – и правилността на определението на САС.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано в съдържанието на частната касационна жалба, подателят й „М. Т. ЕООД-гр. Ямбол обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт във връзка с редовното учредяване на исковия процес по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ (във вр. чл. 130 ГПК и чл. 129, ал. 3 ГПК) САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Опр. № 360/27.VІ.2010 г. на ІІІ-то г. о. по ч. гр. дело № 7/2011 г.; Опр. № 157/27.ІІІ.2013 г. на ІІ-ро г. о. по гр. дело № 540/2012 г.; Опр. № 3/0601.2017 г. на ІV-то г. о. по ч гр, дело № 5389/2016 г.; Опр. № 1074/30.ХІ.2012 г. на ІІ-ро т. о. по ч. т. дело № 151/2012 г., Опр. № 492/24.VІІ.2020 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. № 2505/2019 г., но също и в Решение № 13852 от 9.ХІ.2020 г. по адм. дело № 5175/2020 г. на Върховния административен съд по следните четири материално - и процесуалноправни въпроса, първият от които явяващ се и такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:

1./ „Първоинстанционният съд има ли правомощието да направи служебна справка за постъпила в срок държавна такса от страната в производството, която я дължи, в собствената си банкова сметка и да признае заплащането й, когато по делото страната не е представила доказателство за заплащането й?“;

2./ „Съдът длъжен ли е да укаже точният размер на дължимата държавна такса по водено пред него производство?“;

3./ Съдът длъжен ли е да укаже общият размер на дължимата държавна такса при обективно съединени искове?“;

4./ „При разминаване в констатациите на разпореждане, с което се указва внасяне на държавна такса и разпореждане, с което се връща исковата молба - поради неотстраняването в дадения срок на установените нередовности, постановени от един и същи състав на първостепенния съд, дали при атакуване на последното му разпореждане /по чл. 130 ГПК/ въззивният съд има задължението да се произнесе по разминаването в двете констатации, съдържащи се в двете разпореждания на първата инстанция?“;

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС и насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт по чл. 130 ГПК, настоящата частна касационна жалба на „М. Т. ЕООД-гр. Ямбол ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:

При потвърждаване на разпореждането на първостепенния съд по чл. 129, ал. 3 ГПК въззивната инстанция е могла да констатира, че на ищеца настоящ частен касатор са били дадени надлежни указания „в двуседмичен срок от получаване на съобщението за това да представи доказателство за внесена по сметката на СГС държавна такса в размер на 80 лв. за всяко решение, чиято отмяна се иска“, вкл. и като са били съобщени последиците при неизпълнение в срок на указанията.

Констатирано е било от състава на САС и че това съобщение е било връчено на процесуалния представител на ямболския търговец на датата 21 май 2021 г., т. е. даденият от първостепенния съд срок е изтекъл на датата 4 юни 2021 г. – присъствен ден (петък). Вместо това, едва с молба от 22.VІІ.с. г. е било представено в канцеларията на СГС по делото съответното банково бордеро, удостоверяващо, че заверяването на сметката на СГС със сума в размер на 80 лева е било извършено на датата 21.V.2021 г., но поради нечетливост на пощенското клеймо, съставът на въззивната инстанция е отказал да приложи съдопроизводственото правило на чл. 62, ал. 2, предл. 1-во ГПК. Същевременно, независимо от произтичащата от текста на чл. 278, ал. 1, изр. 2-ро ГПК възможност за това, в частната въззивна жалба на дружеството настоящ частен касатор не са били правени доказателствени искания за установяване меродавната крайна дата досежно спазването на дадения от първостепенния съд двойно по-дълъг от визирания в текста на чл. 129, ал. 2 ГПК срок за депозиране по делото на доказателството за внасяне на д. т. по пощата. Решаващият правен извод на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционно разпореждане за връщане на исковата молба е, че в пределите на двуседмичния срок за отстраняване на нередовности, в канцеларията на ТК на СГС по делото не е постъпвало доказателство за внасяне на държавна такса в размер на 80 лева.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от 4-те правни въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба, няма естеството на такъв, който да е обуславящ за изхода по конкретното дело. Напротив, всеки един от тези правни въпроси има изцяло хипотетичен характер, т. е. реално не е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваното определение. При това погрешното отъждествяване от частния касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. В заключение, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от частния касатор „М. Т. ЕООД две допълнителни предпоставки за това – в случая тези по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст, а и ноторно е, че практиката на Върховния административен съд не е сред законоустановените основания по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК при селектиране на касационните жалби.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2779 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 25.Х.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 2748/2021 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 222 по описа за 2022 г.