О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1113

гр. София, 10.03.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 2622 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 17369/14.10.2024 г. на В. К. Н. за изменение на определение № 4326/30.09.2024 г., постановено по гр. д. № 2622/2024 г. по описа на ВКС, II г. о., в частта за разноските. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените в полза на Ц. С. Ц. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лeва в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК, като се моли същите да бъдат намалени до размерите, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 88 от 4 ноември 2022 г./.

Ответникът по молбата – Д. Н. Н., чрез адвокат Б. Б., в писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, изразява становище за основателност на молбата за изменение на определението в частта за разноските, като моли същата да бъде уважена.

Ответникът по молбата - Ц. С. Ц., чрез адвокат В. А., в отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК, твърди, че не са налице основанията за изменение на определението в частта за разноски, съответно молба по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество, същата е...