О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107/25.02.2022 г.
[населено място]
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2087/21г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Родопи 95“ АД срещу решение №260109/15.04.2021 г. по в. т.д. №434/2020 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №202/29.04.2020г. по т. д.№678/2018г. по описа на Пловдивски окръжен съд, е признато за установено по отношение на дружеството, че Й. Г. Ш. е акционер в „Родопи 95“АД и притежава 619 броя обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност 1 лев всяка; „Родопи 95“АД е осъдено да впише в книгата на акционерите на дружеството Й. Ш. като акционер, притежаващ 619 броя обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност 1 лев всяка, както и да замени притежаваните от Й. Ш. временно удостоверение №0004913 и временно удостоверение №0000338 с нови временни удостоверения или 619 броя поименни акции на името на Й. Ш., отразяващи всички промени, настъпили в капитала и акциите на „Родопи 95“АД към момента на подаването на исковата молба – 10.09.2018г.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Касаторът счита, че с атакуваната от него част от решението съставът не е изпълнил задължението си да изследва всички факти и обстоятелства, настъпили след предявяването на иска и преди приключването на делото във въззивната инстанция, тъй като не е съобразил, че в хода на производството пред апелативния съд е проведено ОСА на „Родопи 95“АД, на което са приети промени в устава на дружеството и са поставени ограничения в качеството на лицата, които могат да придобиват поименни акции и никой акционер не може да притежава повече от 1% от капитала. Сочи и, че в противоречие с практиката на ВКС съдът не е обсъдил и изложил мотиви по всички доводи и възражения на страните, както не е обсъдил и всички доказателства по делото при тяхната съвкупна преценка. Намира за установено и релевантно към спора по делото това, че прехвърлителите на временните удостоверения, с които се легитимира ищецът, са продължили да получават дивиденти, което означава, че те не са разбрали същността на прехвърлителните сделки и не са целели настъпването на техните последици. Изводът на съда, че липсата на каузални сделки /с оглед липсата на твърдение на ищеца за наличие на такива, съпътстващи джирата на временните удостоверения/ не влияе върху действителността на прехвърлянията, касаторът счита за неправилен и формиран също в противоречие с практиката на ВКС. По тези съображения касаторът прави искане касационната инстанция да отмени решението на апелативния съд. Претендира разноски.
Искането си за допускане на касационния контрол по същество касаторът обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поддържайки в изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по следните въпроси: 1.Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички относими доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка ? / противоречие с ТР №1/04.01.2001г. по тълк. д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение №76/16.05.17г. по гр. д.№2926/16г. на четвърто г. о., решение №2/17.02.21г. по гр. д.№1248/20г. на трето г. о., решение №217/09.06.11г. по гр. д.№761/10г. на четвърто г. о., решение №331/19.05.10г. по гр. д.№257/09г. на четвърто г. о., решение №164/04.06.14г. по гр. д.№196/14г. на трето г. о. и решение №42/09.06.14г. по т. д.№799/11г. на второ т. о./ ; 2. Следва ли съдът да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят права, както и събраните по исканията на страните доказателства във връзка с техните доводи; следва ли да отрази в мотивите си преценката на всички правнорелевантни факти? /противоречие с решение №27/02.02.15г. по гр. д.№4265/14г. на четвърто г. о., решение №331//19.05.10г. по гр. д.№257/09г. на четвърто г. о., решение №217/09.06.11г. по гр. д.№761/10г. на четвърто г. о. и решение №700/28.10.10г. по гр. д.№91/10г. на четвърто г. о/ ; 3.Следва ли съдът да вземе предвид и фактите, които са настъпили след предявяване на иска и които са от значение за спорното право; да изгради своя извод въз основа на всички факти от значение за спорното право, независимо от това дали са се осъществили преди или след подаване на исковата молба в съда, но преди приключване на устните състезания; да отрази правното положение на страните такова, каквото е до момента на приключване на устните състезания, дори ако фактът се е осъществил пред въззивния съд? /противоречие с ТР №8/02.04.2019г. по тълк. д.№8/17г. на ОСГТК на ВКС, решение №193/10.04.20г. по т. д.№3092/18г. на второ т. о., решение №79/23.03.21г. по гр. д.№3718/20г. на четвърто г. о., решение №185/13.10.16г. по гр. д.№1307/16г. на трето г. о. и решение №253/18.01.13г. по гр. д.№295/12 г./; 4. Следва ли при изрично искане на една от страните да се представи каузалната сделка, която обуславя прехвърлянето на поименните временни удостоверения и липсата на твърдение на насрещната страна за наличието въобще на такава каузална сделка, да се приеме, че джирото поражда права? /противоречие с ТР №4/13г. по тълк. д.№4/13г. на ОСГТК на ВКС и решение №133/14.01.16г. по т. д.№1834/14г. на второ т. о./.
В депозирания писмен отговор ответникът по касационната жалба Й. Г. Ш. поддържа становище за липса на предпоставки за допускането на обжалваното решение до касационен контрол, а по същество – за правилност на обжалвания съдебен акт. Излага съображения за неоснователност на изложените в касационната жалба оплаквания и искания и моли да бъде отхвърлена с присъждане на направените за производството разноски.
Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да постанови обжалвания резултат, съставът на Пловдивски апелативен съд е приел за установено по делото, че праводателите на ищеца М. Т. и Г. К. са притежавали временни удостоверения, удостоверяващи записани 202 броя обикновени поименни акции /за Т./ и 417 броя обикновени поименни акции /за К./ от капитала на „Родопи 95“АД, с номинална стойност от 100 лв. всяка /а след деноминацията на лева от 05.07.1999г. – 0, 10 лв./, които са били прехвърлени на ищеца съответно на 08.12.1999г. и на 06.11.2000г. с отбелязани на гърба на удостоверенията джира от посочените дати, но последният не е бил вписан в книгата на акционерите на дружеството; на 28.05.2001г. Т. е записала още 48 броя обикновени поименни акции, а на 04.07.2001г. К. е записал още 100 броя обикновени поименни акции, които обстоятелства са отразени в книгата на акционерите, като във връзка с извършено с решение на ОСА от 24.04.2004г. увеличение на капитала чрез промяна на номиналната стойност на една акция от 0, 10 лв. на 1 лв., на Т. е издадено ново временно удостоверение за записани 250 броя обикновени поименни акции с номинална стойност 1 лв., а на К. – временно удостоверение за записани 517 броя обикновени поименни акции с номинална стойност 1 лв., като записването на новите акции е вписано в книгата на акционерите и на тези лица са разпределяни дивиденти, съразмерно на акциите им. При така установените фактически обстоятелства съдът е приел за основателен установителния иск за признаване качество на ищеца на акционер в ответното дружество, легитимиращ се като такъв въз основа на притежаваните от него временни удостоверения за записани общо 619 броя обикновени поименни акции от капитала му. Отказал е да уважи направеното от ответното дружество възражение за нищожност на прехвърлянията, поради липса на съпътстващи ги съответни каузални сделки, сключени между ищеца и праводателите му Т. и К.. Посочил е, че, съгласно разпоредбите на чл. 185 ал. 2 и чл. 187 ал. 3 ТЗ, прехвърлянето на поименните акции, респ. на временните удостоверения /имащо действие на прехвърляне на самите акции/, се извършва с джиро, което трябва да бъде вписано в книгата на акционерите, за да има действие спрямо дружеството и вписаните на гърба на временните удостоверения едностранни изявления на Т. и К. в този смисъл са породили такъв правен ефект. Намерил е за ирелевантно за осъществяването на този ефект това дали е налице някаква каузална сделка между джиранта и джиратаря, доколкото евентуална такава би имала значение само за вътрешните им отношения, без да обуславя прехвърлителния ефект на джирото. Тъй като не е налице вписване на прехвърлянето в книгата на акционерите в полза на ищеца, съдът е приел, че в изпълнение изискването на чл. 179 вр. чл. 185 ал. 2 ТЗ ответникът следва да бъде осъден да извърши това вписване. Като непроменящо тези изводи съдът е коментирал обстоятелството, че след прехвърлянето на временните удостоверения е извършено увеличението на капитала на дружеството и са издадени нови временни удостоверения с увеличена номинална стойност на акциите, като са анулирани старите, но е съобразил този факт, за да уважи и третия иск, черпейки основание за това от разпоредбата на чл. 197 ал. 3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т. т. 1-3 на чл. 280 ал. 1 от ГПК. От значение за изхода на спора, в съответствие с възприетото в т. 1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
Макар в изложението каасаторът да не е уточнил възраженията и доказателствата, които счита, че са останали необсъдени от съда във връзка с поставените от него от първи до трети процесуално-правни въпроси, с оглед наведените в касационната жалба доводи, настоящият състав приема, че те се отнасят към оплакването за игнориране от страна на въззивния състав на представения от него в откритото заседание пред въззивната инстанция Устав на дружеството, изменен с решение на Общото събрание на акционерите, проведено на 11.07.2020г. , както и за липса на произнасяне по наведените от него възражения, че ищецът не е правил искане за вписване в акционерната книга, че дивиденти за претендираните години са получавани лично от Т. и К., както и от наследниците на последния, че прехвърлянето е недействително, поради липса на каузална сделка и поради това, че прехвърлителите не са разбрали смисъла и значението на извършеното прехвърляне, продължавайки да получават дивиденти. За да са обуславящи въпросите за допуснати процесуални нарушения от страна на съда, следва да са налице конкретни факти, въз основа на които да би могло да се приеме, че обратното процедиране на съда би довело до друг непосредствен резултат по делото.
Разгледани в този аспект, въпросите от 1 до 3 не се определят като обуславящи.В отговора си на въззивната жалба, депозиран след провеждането на 20.07.2020г. на ОСА на „Родопи 95“ЕООД, конкретни доводи и възражения във връзка с взетите на това събрание решения ответникът не е направил, нито такива е повдигнал в откритото заседание, проведено пред апелативния съд, на което само е представил Устава в последния му вариант, а съдът го е приел като допустимо с оглед разпоредбата на чл. 266 ГПК доказателствено средство. Въпреки че в мотивите на решението си съставът не е взел отношение по неговата относимост към спора, това не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото това не рефлектира върху крайните му изводи, тъй като релевантни за основателността на предявените и уважени от съда искове са само фактите, осъществили се преди завеждането на иска - за възникването и признаването от съда на качеството на акционер у ищеца от значение е фактът на осъществяването на транслативния ефект на прехвърлянето на временните удостоверения, за уважаването на осъдителните искове от значение е дали след прехвърлянето дружеството е извършило съответните действия по вписването на ищеца в книгата на акционерите и снабдяването му с нови временни удостоверения, с оглед настъпилите междувременно преди завеждането на иска промени в капитала на дружеството. Приетите след тази дата изменения в Устава не биха се отразили върху основателността на исковете, поради което и, като неотносимо към спора, съдът не е бил длъжен да обсъжда и кредитира това доказателство. Що се касае до поддържаните от касатора оплаквания за необсъдени от въззивния състав негови възражения срещу исковете, такова процесуално нарушение не се констатира от настоящата инстанция, поради което не може да бъде направен извод за противоречие с цитираната от него съдебна практика на ВКС /като допълнителна предпоставка по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК/. Възражението, че не е правено искане за вписване на ищеца в Книгата на акционерите е обсъдено от съда като релевантно при произнасянето му по иска за присъждане на дивиденти, който е отхвърлен именно поради уважаването на това възражение като основателно и доказано; твърдението, че дивиденти са получавани от джирантите през периода за който ищецът е претендирал заплащане на такива е намерено от съда за безспорно установено, но неотразяващо се върху останалите му изводи за основателност на уважените искове; възражението за недействителност на прехвърлянето, поради липса на каузална сделка, е разгледано от съда с подробно изложени по него мотиви за неоснователност; възражение за недействителност на прехвърлянето, поради неразбиране от страна на прехвърлителите на смисъла и значението на извършените от тях действия по джиросване на временните удостоверения ответникът не е навеждал с исковата молба, респ. такова не е било въведено в предмета на спора, поради което и съдът не е дължал произнасяне по него.
Последният от формулираните в изложението на касатора въпроси осъществява общата предпоставка за допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд, с оглед разрешаването му от съда по обуславящ изхода на делото начин. Не е налице твърдяното в допълнение към нея противоречие с постановена от Върховен касационен съд задължителна съдебна практика и практика по чл. 290 ГПК. Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк. д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо към разглежданата хипотеза, доколкото касае заповедното производство и записите на заповед, различаващи се по правната си природа от временните удостоверения като ценни книги на заповед, а освен това не съдържа разрешение за нищожност на ценната книга, поради липса на кауза, на която се основава издаването й. Поради това постановките, възприети в т. 17 от тълкувателното решение, не могат да бъдат отнесени към дадените в случая от въззивния съд правни разрешения на въпроса.
Неприложимо към случая е и соченото в изложението решение по т. д.№1834/14г. на второ т. о. на ВКС. Същото е постановено в хипотеза, различна от настоящата - по установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 564 ал. 2 ГПК, във връзка с възникнал между прехвърлителя и приобретателя на ценната книга спор за материални права върху временно удостоверение, в който прехвърлителят /търговско дружество, представлявано към момента на прехвърлянето от приобретателя – физическо лице/ се е позовал на липса на каузална сделка, съпътстваща джирото, с което е осъществено прехвърлянето на временното удостоверение. С посоченото решение съставът на ВКС е приел, че липсата на доказано конкретно облигационно правоотношение /кауза/ е от значение в отношенията между джирант и джиратар /в какъвто смисъл се е произнесъл и Пловдивски апелативен съд в обжалваното решение/.
В настоящия случай е поискано да бъде разрешен от съда спор за членствени права на ищеца, възникнал между него и акционерното дружество, а не между ищеца и джирантите на временните удостоверения, от които той претендира да произтичат правата му. По искове за установяване на членствени права /чл. 71 ТЗ/ и за отмяна на решение на Общо събрание на съдружници/акционери в търговско дружество /чл. 74 ТЗ/ съдебната практика /решение по чл. 290 ГПК №204/06.06.2012г. по т. д.№898/10г. на второ т. о. на ВКС/ допуска възможност единствено за ищеца да противопостави възражение за нищожност на извършено от него джиро на акции /временни удостоверения/, с оглед необходимостта от доказване на активната си легитимация, която ответникът оспорва с възражение, че ищецът се е разпоредил с ценната книга и доколкото като страна по едностранната сделка, каквато е джирото, е в правото си да се позовава на нищожността на направеното от него изявление. Така също с решение №220/14.02.12г. по т. д.№839/10г. на второ т. о. на ВКС се приема за допустимо съединяването на предявен от претендиращия да е акционер в акционерното дружество, оспорващо правата му, иск по чл. 71 ТЗ с предявен срещу това дружество и джиратаря иск по чл. 26 ЗЗД за нищожност на последващо извършено от ищеца прехвърляне на временното удостоверение, на което ищецът основава легитимацията си. Нито една от разглежданите с посочената практика хипотези не се идентифицира с настоящата, нито дава отговор на поставения от касатора въпрос с оглед противопоставянето от страна на ответника по иск по чл. 71 ТЗ на възражение за нищожност на джиро на временно удостоверение поради липса на каузална сделка, поради което следва да бъде направен извод за неприложимост на допълнителния селективен критерий на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. Данни за направени от ответника по касационната жалба разноски няма, поради което такива не се присъждат за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260109/15.04.2021 г. по в. т.д. №434/2020 г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната му от „Родопи 95“АД част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.