5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 139

гр. София, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 3251 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Е. Г., представлявана от адв. Д. Г., срещу въззивно решение № 260115/16.04.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 640/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 85/27.04.2020 г. по гр. д. № 2324/2018 г. на Районен съд – Ботевград в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Б. К. Ц. искове за промяна на мерките за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете – И. Б. К. (на 9 години); за определяне местоживеенето на детето при майката; за предоставяне упражняването на родителските права на нея, а на бащата - да се определи режим на лични контакти, както и да заплаща месечна издръжка.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си жалбоподателката сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) кои са обстоятелствата, които са от значение за определяне на родителя с по-добри качества и възможности за отглеждане и възпитание в интерес на детето и кога са налице предпоставки за изменение на режима упражняването на родителските права. Твърди се противоречие със задължителната практика на Върховния съд - ППВС № 1/1974 г., както и с на практиката на ВКС - определение № 424/26.04.2010 г. по гр. д. № 156/2010 г., III г. о., определение № 582/26.06.2020 г. по гр. д. № 1326/2020 г., III г. о., решение № 715/14.12.2010 г. по гр. д. № 156/2010 г., III г. о. и определение № 1439/16.11.2011 г. по гр. д. № 1398/2011 г., IV г. о.; 2) задължен ли е съдът служебно да събере доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на делото, включително и пред въззивната инстанция. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с определение № 1439/16.11.2011 г. по гр. д. № 1398/2011 г., IV г. о. и решение № 163/ 28.06.2018 г. по гр. д. № 1332/2018 г., IV г. о.

Ответникът по жалбата Б. К. Ц., чрез адв. Б. М., в писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, както и за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

По делото е прието за установено, че страните са родители на детето И. К., родено на 08.08.2013 г. от съвместното им съжителство без сключен граждански брак. С решение № 86/30.06.2017 г. постановено по гр. д. № 299/2017 г. на Районен съд – Ботевград между страните е утвърдено споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, с което упражняването на родителските права е предоставено на бащата; постановено е местоживеене на детето при него, като на майката е определен режим на лични контакти, включващ правото да го взема и вижда всяка събота и неделя от месеца с преспиване за времето от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, един месец през лятото, а също и извън това време при допълнително съгласие от страна на бащата. Със споразумението е определена и месечна издръжка за малолетното дете в размер на 120 лв., дължима от майката.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателката за промяна на мерките с предоставяне упражняването на родителските права на майката, определяне местоживеенето на детето при нея и осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка, въззивният съд е приел, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не се установява наличието на промяна в обстоятелствата след установения с одобреното споразумение режим, които да налагат изменение на мерките. Не са установени факти и обстоятелства, които да сочат за влошаване на положението на детето при бащата, при когото то живее и се отглежда преди раздялата на родителите и след това, нито релевантна трайна промяна в положението и възможностите на майката. Посочено е, че бащата полага адекватни и съобразени с потребностите грижи за момичето, осигурена му е безопасна и сигурна семейна среда, необходима за правилното му физическо, психическо и емоционално развитие. Режимът на отглеждане е съобразен с възрастта и нуждите на детето и подпомага правилното му развитие. Обстоятелството, че в дома си И. съжителства само с лица от мъжки пол (бащата и дядото по бащина линия) само по себе си не съставлява основание за изменение на режима за упражняване на родителските права. Освен това, не се установява бащата системно и умишлено да възпрепятства контактите между И. и майка й, респ. да създава пречки и да не се спазва определения режим на лични отношения. В решението си съдът е обсъдил поотделно и във взаимовръзка всеки от критериите, визирани в ППВС № 1/1974 г., имащи значение за формиране на преценката за наличие на промяна в обстоятелствата, налагаща изменение на мерките за упражняване на родителските права, като се е ръководил на първо място от най-добрия интерес на детето. Направени са изводи, че не са установени релевантни изменения в обстоятелствата, които да налагат промяна на мерките за упражняване на родителските права, както и данни за укоримо родителско поведение от страна на бащата или неспособност за отглеждането и възпитанието на детето. Липсват доказателства, които да обосноват извод, че в интерес на детето ще е на този етап родителските права да се предоставят на майката. В тази връзка е отчетено, че майката съжителства на семейни начала с друг мъж и че в отношенията си него детето изпитва тревожност и безпокойство, които според заключението на психологичната експертиза са предпоставка за отключване на психотравма. При данните за отношението на съжителстващия с майката мъж към детето, също и тези за склонност на майката към честа смяна на партньорите, включително и преди раздялата си с бащата, както и съобразявайки естеството на психиатричното заболяване на жалбоподателката, въззивният съд е направил извод, че изменение на режима чрез предоставяне упражняването на родителските права на майката в настоящия момент би поставило детето в рискова семейна среда, застрашаваща правилното му физическо, психическо и емоционално развитие, което противоречи на интересите му.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Същността на понятието „промени в обстоятелствата“ е разяснена в т. 5 от ППВС № 1/1974 г. По вътрешното им съдържание новите обстоятелства могат да имат различно проявление. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата, до жилищните или битовите условия, като съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят. В обжалваното въззивно решение не е приложен различен подход, а напротив - съобразени са постановките на ППВС №1/1974 г., които запазват актуалността си и при сега действащият Семеен кодекс (обн. ДВ, бр. 47/2009 г.). В редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, също безпротиворечиво е приемано, че изменението на обстоятелствата включва както новите обстоятелства, влошаващи положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение на въпроса за предоставянето на родителските права (вж. - решение № 291/7.11.2012 г. по гр. д. № 115/2012 г., III г. о., решение № 160/25.06.2014 г. по гр. д. № 214/2014 г., III г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и др.).

На следващо място, релевантните за спора обстоятелства, следва да бъдат обсъдени поотделно и в съвкупност, като във всеки конкретен случай съдът е длъжен да мотивира защо дава приоритет на едни или други от тях и то като се ръководи на първо място от интереса на детето. Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката, кой да упражнява родителските права. За да охрани този интерес, съдът съобразява възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Съдът е длъжен да обсъди всички тези и други съществени за упражняването на родителските права обстоятелства (ако има такива) поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето.

Окръжният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Той е съпоставил значението на доказаните през годините родителски качества на бащата, стабилната емоционална връзка между него и детето, добрите условия на живот, които е създал, отговорното му поведение спрямо момичето през целия период и към днешна дата; обсъден е родителския капацитет на майката, здравословното и психичното й състояние, както и реалните й възможности към момента да осъществява преките грижи по отглеждането и възпитанието на И.. След анализ и съпоставка на всички конкретни критерии, съдът е счел, че в най-добрия интерес на детето е родителските права да продължат да бъдат упражнявани от бащата, тъй като не е установено правнорелевантно изменение в обстоятелствата, за да се постанови промяна на определените мерки. С решението е прието, че изменение на режима чрез предоставяне на упражняването на родителските права на майката в настоящия момент би поставило детето в рискова за нормалното му развитие семейна среда, което не е в негов интерес. Предвид изложеното, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване в поддържаната от жалбоподателелката хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставеният процесуалноправен въпрос, касаещ правомощията на въззивната инстанция да следи служебно за интереса на малолетните деца при спор за упражняване на родителските права, е необуславящ. Въпросът е поставен общо, а не в контекста на конкретни правни разрешения, възприети от решаващия съд. Страната не е изложила доводи кои и какви доказателства още е следвало служебно да събере въззивният съд, но не го е направил. Поради това, и по този въпрос не са налице предпоставки за селектиране на жалбата.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260115 от 16.04.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 640/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.