О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 116

гр.София, 24.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 3289/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Интерим БГ“ ЕООД, гр.Кърджали, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд № 7 от 02.06.2021 г. по гр. д.№ 64/ 2021 г., в частта му, в която, след като е отменено решение на Момчилградски районен съд от 12.03.2021 г. по гр. д.№ 262/ 2020 г., по предявения от Е. К. У. против касатора иск, квалифициран по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението на Е. У., извършено със заповед № 9/ 17.04.2017 г. на управителя на „Интерим БГ” ЕООД и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Никоя от страните не е обжалвала въззивното решение в частта му, с която е обезсилено решение на Момчилградски районен съд от 12.03.2021 г. по гр. д.№ 262/ 2020 г. и е прекратено производството по предявения от Е. К. У. против „Интерим БГ” ЕООД иск, квалифициран по чл. 344 ал. 1 т. 4 КТ. З. в тази част актът, по чиято валидност няма съмнения, следва да се счита влязъл в сила.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя като основание за допускане на обжалването материалноправни въпроси, който при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: при дисциплинарно уволнение, заповедта за което не е връчена на работника, започва ли да тече давностния срок за предявяване на иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ от момента, в който на работника е връчена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в която заповед като основание за възникване на вземането е посочено „дисциплинарно уволнение”; и когато искане за даване на обяснения за дисциплинарно нарушение не е връчено на работника поради извършено документно престъпление от лицето, натоварено с връчването, разпоредбата на чл. 193 ал. 2 КТ ли е приложима, или тази на чл. 193 ал. 3 КТ. Според касатора в обжалваното решение първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа също очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като в разрез с правилата на формалната логика съдът формирал извод за правното значение на факта на извършеното документно престъпление, без да отчете, че за него работодателят не носи отговорност.

Ответната страна Е. У. оспорва жалбата като поддържа, че формулираните въпроси не са такива по чл. 280 ал. 1 ГПК, а по съществото на спора, както и че касаторът не е обосновал наличието на допълнителните предпоставки по т. 1 и т. 3 на посочената разпоредба. Излага и съображения за правилност на обжалваното решение.

Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.

Въззивният съд приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 11.05.2015 г., по силата на който ищцата била назначена на длъжността „полевъд”, считано от 12.05.2015 г, до завършване на определена работа. Със заповед № 9/ 19.04.2017 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение, поради неявяване на ищцата на работа в продължение на седем последователни работни дни, с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Работодателят изпратил две препоръчани пратки до ищцата с известия за доставяне /ИД PS6600004ZCMU и ИД PS660004W0T/, за които в графата на получател, съответно на 03.04.2017 г. и 21.04.2017 г., било посочено, че са приети от майката на адресата. За тези две известия по НОХД № 9 /2021 г. по описа на Момчилградски районен съд било постигнато споразумение в протоколно определение от 25.01.2021 г., с което служителят в пощенската станция се признал за виновен за това, че е съставил неистински частни документи, като се подписал в графите „подпис на получателя”, за да докаже, че на Е. У. били връчени „заповед за прекратяване” и „обяснение изх.№ 10/ 28.03.2017 г”. С въпросното писмо изх.№ 10/ 28.03.2017 г. от „Интерим БГ” ЕООД били поискани от ищцата обяснения за неявяването й на работа в течение на седем последователни дни от 20.03.2017 г. до 28.03.2017 г. На 14.04.2020 г. „Интерим БГ” ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ищцата по реда на чл. 410 ГПК за сумата 1 784, 91 лв. Заповедта била издадена, като в нея пишело, че „трудовото правоотношение с длъжника е прекратено на осн. чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, но дължимото обезщетение, което дължи уволнения дисциплинарно работник, не е платено”. Заповедта за изпълнение била връчена на 11.05.2020 г., а на 26.05.2020 г. срещу нея било подадено възражение от ищцата по реда на чл. 414 ГПК. При тази фактическа обстановка от правна страна въззивният съд извел, че уволнението е незаконно. Отхвърлил възраженията на ответника, че ищцата е пропуснала двумесечният давностен срок по чл. 358 ал. 1 т. 2 КТ като приел, че срокът не е започнал да тече поради невръчване на уволнителната заповед по предвидения за това в разпоредбата на чл. 195 ал. 2 КТ ред. Установено било с акт, равнозначен на влязла в сила присъда, че известие за доставяне ИД PS6600004ZCMU не било получено от майката на ищцата. Връчването по реда на чл. 411 ал. 3 ГПК на заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д.№ 145/ 2020 г., в която било изписано само „трудовото правоотношение с длъжника е прекратено на осн. чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, но дължимото обезщетение, което дължи уволнения дисциплинарно работник, не е платено”, не представлявало надлежно връчване по смисъла на чл. 195 ал. 2 КТ. Не било надлежно връчено и искането на обяснения от работника, също установено с влязъл в сила акт от наказателния съд, затова била приложима императивната разпоредба на чл. 193 ал. 2 КТ и дисциплинарното наказание следвало да бъде отменено, без разглеждане на спора по същество.

С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси са обуславящи, но нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В посоченото по-горе Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС е изяснено, че такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуваща такава. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен и не съществува противоречива практика по прилагането му. Срокът по чл. 358 ал. 1 т. 2 КТ тече от момента на връчване на уволнителната заповед, а когато искът е предявен преди надлежното й връчване, този срок се счита спазен. Изключение е само случаят, в който работникът е бил запознат със съдържанието на заповедта повече от 2 месеца преди предявяването на иска или ако са били налице предпоставките за фингираното й връчване /срв. решение № 1009/ 01.04.2010 г. по гр. д.№ 2673/ 2008 г., II г. о., решение № 35/ 07.05.2012 г. по гр. д.№ 1877/ 2010 г., IV г. о. и др./. Изключението се извлича от изискването за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължение /чл. 8 ал. 1 КТ/. Узнаването, че е издадена заповед за уволнение, без работникът да се е запознал с нейното съдържание, не поставя началото на течението на срока по чл. 358 ал. 1 т. 2 КТ.

Разпоредбата на чл. 193 ал. 3 КТ е приложима само при виновно поведение на работника, при форма на вината умисъл или груба небрежност /решение № 359/ 1.11.2011 г. по гр. д.№ 276/ 2011 г., III г. о./. Тя не е приложима в случаи, при които виновното поведение е на трето лице. Нормата не визира добросъвестността на работодателя. Неговото субективно отношение е ирелевантно. Работодателят може да е направил всичко зависещо от него да изиска обясненията на работника, но ако последният не е бил недобросъвестен, последиците от недостигането на искането до знанието на работника е за сметка на работодателя. Касае се за разпределение на риска. Ако работникът е добросъвестен и не е бил надлежно уведомен за искането за обяснения по чл. 193 ал. 1 КТ и поради това не е дал такива, дисциплинарното уволнение е винаги незаконно. Ако причината за недостигане на искането на работодателя за даване на обяснения от работника е у трето лице, то /третото лице/ носи отговорност за вредите, причинени на работодателя поради това, че заради неговото поведение уволнението е прието за незаконно /арг. чл. 21 ал. 2 ЗЗД/. Затова не са налице претендираните основания за допускане на обжалвания акт до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 ГПК.

Актът не може да бъде допуснат до касационно обжалване и като очевидно неправилен. Съгласно установената практика, основанието по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. Случаят не е такъв, тъй като касаторът извежда твърденията си за очевидна неправилност с доводи за неправилно тълкуване от въззивния съд на чл. 193 КТ. Обсъждането на тези доводи изисква осъществяване на контрол по същество.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд № 7 от 02.06.2021 г. по гр. д.№ 64/ 2021 г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА “Интерим БГ“ ЕООД, гр.Кърджали, ул.Г. С. раковски № 28, вх.А, ет. 7, ап. 24, ЕИК 203412477, да заплати на Е. К. У., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], 1 000 лв /хиляда лева/ разноски по касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: