О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 23.02.2022 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 66 по описа за 2021г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационни жалби, както следва: 1/ от Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ) срещу решение № 11623/21.07.2020г., постановено по възз. гр. дело №6050/2019 г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение №7026/17.10.2019г. по гр. дело № 4655/2018г. на СГС, с което касаторът - ответник е осъден да заплати на К. Л. К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 10 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №12/2014г. по описа на ДАНС, пр. пр.№З-776/2009г. по описа на СПР.
В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. По същество единственото му оплакване е за завишен размер на присъденото обезщетение.
Насрещната страна – К. Л. К. не е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
2/ от К. Л. К., чрез адв. Д., срещу решение № 11623/21.07.2020г., постановено по възз. гр. дело №6050/2019 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено първоинстанционното решение №7026/17.10.2019г. по гр. дело № 4655/2018г. на СГС и предявеният от касатора – ищец иск с правно основание на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 10 000лв. до уважения размер от 30 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №12/2014г. по описа на ДАНС, пр. пр. №З-776/2009г. по описа на СПР.
В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, постановяването му в противоречие с практиката на ВКС и С., съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. По същество оплакването е за занижен размер на присъденото обезщетение и необсъждане в цялост на всички обстоятелства имащи значение за определянето му.
Насрещната страна – Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ) не е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като e отменил частично решението на първостепенния Софийски градски съд е осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на К. Л. К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу ищеца ДП №12/2014г. по описа на ДАНС, пр. пр.№З-776/2009г. по описа на СПР и е отхвърлил иска за разликата над 10 000 лв. до претендирания частичен размер от 30 000лв.
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че с постановление за привличане на обвиняем от 21.01.2010 г. по ДП № 338/2009 г. по описа на ГД „ДП“ /№12-2014 на ДАНС/, пр. пр. № 3-3776/2009г., по описа на Районна прокуратура – София, К. Л. К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, преквалифицирано впоследствие по чл. 157, ал. 3 от НК. От 21.01.2010г. ищецът е бил задържан под стража за 72 часа, а с определение на Софийски районен съд, НО, 11 състав по НЧД №П-36/1010г. по отношение на него е взета постоянна мярка „задържане под стража“. С определение от 18.06.2010г. мярката за неотклонение е изменена в подписка. Установено е още, че Районна прокуратура София е внесла обвинителен акт срещу К. К. и още пет лица за престъпление по чл. 157, ал. 3 от НК. С определение от 14.01.2010г. на СРС по НЧД №П-13/2010г. е разрешено да бъде извършено претърсване и изземване на движими вещи и предмети от дома на ищеца. Наказателното преследване спрямо К. Л. К. е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с постановление на Софийска районна прокуратура от 26.03.2015г., потвърдено с определение на Софийски градски съд от 30.11.2015г. По делото са събрани доказателства за медийното разгласяване на воденото разследване и е прието заключение по допуснатата компютърно – техническа експертиза за съдържанието на излъчени предавания по Б., Нова телевизия, Про БГ, Т. Е. МВР Пресцентър и Продуцентска къща „П. арт“, съдържанието на които са обективирани на хартия. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели С.К. и С.Я.. Отчел е родствената връзка на свидетелката К. с ищеца, като е посочил че показанията на същата са преценени в условията на чл. 172 от ГПК и са приети за убедителни и достоверни, тъй като са подкрепени от показанията на другия свидетел.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че за да настъпи стабилитета като основание за вреди от незаконни действия на правозащитните органи, е необходимо прекратителното постановление на Софийска районна прокуратура да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и то да не е поискало продължаване на наказателното производство, което да завърши с оправдателна присъда. При формиране на извода си съдът се е позовал на решенията по г. д.№863/2019г. на ВКС, ІІІ г. о. и по г. д.№7127/2014г. на ВКС, ІV г. о. Въз основа на това е посочил, че доколкото ищецът не е поскал продължаване на наказателното преследване, то прекратителното постановление от 26.03.2015г. е стабилизирано от тази дата.
За да определи размера на справедливото обезщетение съдът е съобразил следните обстоятелства: Продължителността на наказателното производство от 5 години и 11 месеца, като е посочил, че същата следва да се отчита от момента, когато лицето е било засегнато от действията, предприети от държавните органи, а именно от 21.01.2010г. /привличането му като обвиняем/ до стабилизиране на постановлението за прекратяването му. Посочил е, че продължителността на производството е резултат от многото обвиняеми, което определя неговата фактическа и правна сложност. Отчел е и периода на незаконното задържане под стража, осъществено за времето от 21.01.2010г. до 18.06.2010г. /5 месеца/ и факта, че повдигнатите обвинения са за тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. За установяване конкретните вреди, съдът е кредитирал събраните по делото свидетелски показания, като е съобразил разпоредбата на чл. 172 от ГПК и е направил извод за обективност на същите. Въз основа на тях е приел за установено, че наказателното производство се е отразило негативно на ищеца и неговата личност. Бил е стресиран от задържането под стража, треперел е и е плачел в резултат на образуваното наказателно производство. Загубил е много приятели и роднини. След освобождаването му от ареста е останал затворен, постоянно е бил в къщи, страхувал се да излезе сам навън и е станал интруверт. Спрял е да се доверява на хората, започнал е да приема медикаменти поради възникналите нарушения на съня. Не е успял да си намери работа в страната, което е наложило заминаването му за Англия. Отчел е и развития у ищеца страх и стрес от образуваното срещу него наказателно преследване и усещането за застрашеност от осъждане. Съобразил е промяната в начина му на живот, факта че е бил 23 годишен към момента на повдигане на обвинението, уронването на доброто му име, честта и достойнството му в обществото. Отчел е факта, че ищецът работи към настоящия момент, макар да е имал затруднения при професионалната си реализация.
При определяне размера на обезщетението, съдът е съобразил обстоятелството, че случаят със задържане на групата, обвинена по ДП №338/2009г. е станал обществено достояние чрез средствата за масова информация, както и начина на отразяването му върху пострадалия. В тази връзка е приел, че изявлението в медиите от страна на прокуратурата представлява резюме на извършените действия от органите на реда и прокуратурата, без да са споменавани конкретни имена на задържаните, включително и на ищеца и без да е насочвано вниманието към него. Направил е извод, че последващите отразявания на производството в пресата и в телевизионни предавания, в които не е участвал представител на обвинението не могат да се вменят в отговорност на Прокуратурата. Направил е извод за липса на доказателства за разгласяване на разследването в медиите по нейна инициатива /решение по г. д.№125/2018г. на ВКС, ІV г. о/. Въз основа на това е приел, че Прокуратурата не следва да носи отговорност за отразяването на събитието от различни медии, в интернет пространството и за използваните от тях изразни средства.
При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил и икономическата конюктура в страната, а именно минималната работна заплата за страната за 2015г., когато е настъпило основанието за ангажиране отговорността на ответника в размер на 360лв.
Изложените съображения са обусловили крайния извод на въззивния съд, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на К. Л. К. вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение, производството по което е прекратено, е в размер на 10 000лв. /или 27 минимални работни заплати за страната/.
Касаторът – ищец К. Л. К. обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите, както следва: 1/ на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК със следните правни въпроси: 1. Кой е крайният момент, спрямо който следва да бъде преценено обстоятелството дали производството се е развило и приключило в разумен срок и спрямо който да се определи размерът на дължимото обезщетение за вреди, ако се установи неразумност на срока? Твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ЕСПЧ по Делото К. срещу Франция от 26.08.2004г., Делото В. срещу Франция от 26.04.1994г. и с ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС. 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, установените обстоятелства и значението им за спора, както и да мотивира крайните си изводи, когато те са различни от тези на първата инстанция. Твърди се, че в атакуваното решение не са обсъдени всички доказателства, твърдения и възражения на страните, както същото противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решения по г. д.№703/2011г., ІV г. о.; т. д.№2611/2013г., ІІ т. о.; т. д.№728/2008г., І т. о.; г. д.№50074/2016г., І т. о.; на ППВС №1/1953, ППВС №1/1983г. и ППВС №7/1965г.; на указанията по т. 19 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС и ТР №2/02.07.2014г. на ОСГК на ВКС; както и на задължителната практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, за съдържанието на мотивите и непроизнасяне по значителна част от доводите на ищеца, обективирана в решения по г. д.№1338/2009, ІV г. о.; г. д.№4265/2014г., ІV г. о.; г. д.№3700/2013г., І г. о.; г. д.№3902/2014г., ІV г. о., както и на посочените в същото решения и решение по т. д.№1106/2010г. на ВКС, ІІ т. о.; г. д.№866/2012г., І т. о; г. д.№241/2011г., І г. о. и цитираните в него решения; 3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички установени по делото обективно съществуващи обстоятелства и да отрази в мотивите на решението своята преценка, относно тяхното конкретно значение за определяне размера на обезщетението. Въпросът е посочен като частно проявление на предходния и решен в противоречие с практиката на ВКС в решение по г. д.№4662/2018г. на ВКС, ІІІ г. о.; 4. По материално правния въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ – какви са критериите за определяне на справедливо обезщетение и какво се включва в понятието „справедливост“. По същия е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г. и решения по г. д.№3963/2018г., ІV г. о.; т. д.№705/2011г., ІІ т. о.; т. д.№211/2009г. на, ІІ т. о.; т. д.№1948/2013г. на ІІ т. о.; т. д.№611/2011г. на ІІ т. о.; т. д.№795/2008г. на ІІ т. о.; т. д.№299/2011г. на ІІ т. о.; т. д.№916/2011г., ІІ т. о.; 5. Кои са релевантните критерии за преценка на въпроса дали делото е разгледано в разумен срок, съобразно изискването на ЕКПЧ. Въведени са твърдения за противоречие на решението с чл. 6 от ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ Bottazzi, пар. 22, Scordino (1), пар. 183), Foley v. U. Kngdom, 39197/98, пар. 38-39, 22.10.2002, Zimmermann and Steiner v. Switzerland, 13.07.1983, пар. 29-32, Guincho пар. 39-41, Pammel v. G., 01.07.1997г. пар. 69-72, Доклади по решения и определения 1997-ІV, както и постановените решения Ф. срещу България и Д. и Х. срещу България. 6. Налице ли е възможност обвиняемият да иска продължаване на наказателното производство в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и кога влиза в сила /става стабилен/ актът на прокурора за прекратяване на досъдебното производство на посоченото основание. Решението е постановено в противоречие със съдебната практика – решение по г. д.№7127/2014г., ІV г. о. на ВКС, тъй като е направена неправилна преценката за причините за продължителността на наказателното производство, без да са обсъдени всички доказателства; липсват мотиви за широкия медиен отзвук и начина на охарактеризиране на ищеца във връзка с него; не са отчетени всички претърпени вреди; тежестта на повдигнатите обвинения; дългия период на наложената мярка задържане под стража; уронването на честа и достойнството на ищеца; факта на двукратно внасяне на обвинителен акт срещу ищеца; загуба на контакти с близки и приятели; липсват мотиви за начина на формиране на размера на обезщетението;ограничението на правото му на свободно придвижване и социалната изолация; възникналото у него недоверие към институциите и притеснения от изхода на делото; отговорността за вредите е спрямо държавата, като е допустима и солидарна отговорност по ЗОДОВ, съобразно разпоредбата на пар. 1 от П. З.
2/ на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдения, че съдът се е произнесъл по материално правни въпроси от съществено значение за развитие на правото, които са предопределили изхода на спора: 1. Налице ли е добросъвестност при съобщаване на информация от лица, ангажирани с разследването за факти и обстоятелства, предмет на наказателно производство, която е придобита по начин, който не установява съгласие на прокурор от служители на МВР и дали надзорът на прокурора върху разследването се разпростира върху лицата от състава на МВР; 2. При определяне на икономическата конюктура в страната за съответен период кои са икономическите и демографски показатели, които я определят и имат ли значение конкретните специфики на личността на увредения при съобразяване на размера на вредите; 3. Медийното отразяване на започване на наказателното производство при незаконосъобразно обвинение и използването на изразни средства, които са част от това производство и са резултат на изявления на участващи в разследването и на „извършилите действията органи на реда и прокуратурата“, следва ли да се отчитат при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в производството по ЗОДОВ; 4. Има ли значение презумпцията за невиновност при разпространяване на предварителни информации от разследване, в случаи, когато засягат личната неприкосновеност и обстоятелства от интимен характер.
3/ на чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на решението: 1. Съдът е игнорирал твърденията и данните от исковата молба и от разпитите на свидетелите за целите на ответника да отклонява общественото внимание и правораздавателния ресурс от значителните проблеми на обществото с твърдения за разкриване на „престъпна група“, както и за наличието на доказателства за различни престъпления, извършени спрямо деца. 2. Съдът не се е произнесъл по доводите за липса на неправомерно поведение, нито на наказателна санкция, дори ответникът да е разполагал с данни за интимни действия с непълнолетно лице. Освен това разгласяването на лични взаимоотношения противоречи и на разпоредбата на чл. 18, пар. 1а на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие. Такива международни актове имат приоритет и съдът също дължи произнасяне по обстоятелството дали са лични отношение с непълнолетни лица и са част от личната неприкосновеност на тези лица. 3. Съдът не е обсъдил и нарушаване на етичните задължения и липсата дори на опит от страна на ответника след като е разгласил по гръмогласен начин началото на разследването, да разгласи и крайния изход на наказателното производство, за да минимизира или намали вредите от обществения отзвук. Тук следва да се отбележи изводът, че очевидната цел не е била да информира обществото /нито е обективна информацията на разследващи органи и прокурор/, при това по важна тема, само и единствено да опозори по най-публичен начин ищеца, както и с това да отклони вниманието на обществото от други важни за цялото общество теми.
Касаторът – ответник Прокуратурата на Р. Б. обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК със следните правни въпроси: 1/ За определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че въпросът е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с т. 11 (и мотивите в раздел II към нея) от ППВС № 4/23.12.1968 г., както и на разпоредбите на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, защото част от неимуществените вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, също и на т. 19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, поради липса на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. 2/ С определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ. Поддържа се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по приложение на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД, установена по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в решения по г. д.№282/2008г. на ВКС, ІІІ г. о; г. д.№5302/2013г., ІІІ г. о. на ВКС, г. д.№1704/2011г. на ВКС, ІV г. о.
Настоящият съдебен състав намира, че формулираните от двете страни в производството въпроси касаят начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди и конкретните обективни обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определянето му, поради което следва да бъдат разгледани в тяхната цялост. Същите следва да бъдат обобщени и уточнени (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), до един, по-общо формулиран правен въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички конкретно установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.
Съдът намира, че така формулираният въпрос е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. По него е налице многобройна и непротиворечива практика на състави на Върховния касационен съд, като разрешението на въззивния съд, дадено в обжалваното решение противоречи на дадените в нея разяснения, тъй като въззивният съд не е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, които имат значение за определяне размера на обезщетението - сложността на наказателното производство, неговата продължителност, направените оспорвания и медийното му отразяване.
Предвид изложеното, касационното обжалване по делото следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички конкретно установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като поставените от касатора К. Л. К. въпроси не са включени в предмета на спора и не са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело. По естеството си същите отново са насочени към твърденията за неправилно определен размер на присъденото обезщетение и критериите, които имат значение за формирането му. Установената практика на Върховния касационен съд за начина на определяне на размера на обезщетението и обстоятелствата, които следва да бъдат обсъдени и взети предвид е ясна и не са налице основания за осъвременяването или промяната .
Не е налице основание за допускане на касационното основание и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК поради очевидна неправилност на решението, тъй като при постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия.
В заключение, касационно обжалване следва да се допусне.
Касаторът К. Л. К. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Жалбоподателят ПРБ не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл е и ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС).
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 11623/21.07.2020г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр. д. № 6050/2019 г.
УКАЗВА на касатора К. Л. К., в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса в размер на 5 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: