Съдебното производство е по реда на раздел първи на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 11а на Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

Образувано е по жалба на М. Г. Д. от гр. В. Т., действаща чрез пълномощника адвокат Ж. Д., против решение с изх. № 96-00-114/07.03.2013 г. на министъра на здравеопазването, с което на основание чл. 11а, ал. 2 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. й е било определено да постъпи на работа като лекар-специалист по „Педиатрия” в „МБАЛ – Павликени” ЕООД за срок, равен на продължителността на обучението й на място, финансирано от държавата, т. е. 4 (четири) години. По съображения за незаконосъобразност, относими към основанията за оспорване по чл. 146, точки 2 и 3 от АПК – неспазване на установената форма и съществено нарушение на административнопроизводствени правила, жалбоподателката моли оспореното решение да бъде отменено, като претендира и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.

Ответникът - министърът за здравеопазването, действащ чрез юрисконсулт Б. Н., моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че с оспореното по делото решение изх. № 96-00-114 от 07.03.2013 г. министърът на здравеопазването на основание чл. 11а, ал. 2 от Наредба № 34/29.12.2006 г. е определил М. Г. Д. да постъпи на работа като лекар-специалист по „Педиатрия” в „МБАЛ – Павликени” ЕООД за срок, равен на продължителността на обучението й на място, финансирано от държавата, т. е. четири години. В решението са изложени мотиви, че то е взето на основание подадените от лечебните заведения потребности от лекари-специалисти по педиатрия при съобразяване с посочената от М. Г. Д. в анкетната карта област, в която би желала да работи, а до взимането му д-р Д. не е представила в Министерството на здравеопазването договор по чл. 11а, ал. 3 от Наредба № 34/29.12.2006 г.

Издаването на процесният индивидуален административен акт е предхождано от писмо с изх. № 94-1982/22.10.2012 г. на зам. министъра на здравеопазването до директорите на Регионални здравни инспекции, с което във връзка с чл. 11а от Наредба № 34/29.12.2006 г. и предстоящата декемврийска изпитна сесия на 2012 г., е поискано в срок до 20.12.2012 г. да бъде направено проучване и да се предостави в Министерството на здравеопазването информация кои лечебни и здравни заведения на територията на страната към момента имат потребност от посочените в писмото специалисти и са съгласни да назначат на трудов договор съответен специалист за срок, равен на продължителността на обучението му.

От заместник-министъра на здравеопазването до министъра на здравеопазването е изпратен доклад с рег. № 75-21-37/06.03.2013 г. относно определяне на лечебно или здравно заведение, в което да постъпят на работа специалисти, обучавали се на места, финансирани от държавата и издържали държавен изпит за специалността на декемврийската сесия 2012 г., и в което да работят за срок, равен на продължителността на обучението им съгласно чл. 11а от Наредба № 34/29.12.2006 г. В този доклад относно М. Г. Д. е направено предложение да се определи да постъпи на работа в МБАЛ - Павликени, по съображения, че в анкетната карта, попълнена от д-р Д. (на 30.08.2012 г.) относно населените места, в които желае да работи по специалността за срока, равен на срока на обучението й, финансирано от държавата, същата е посочила В. Т., а в област В. Т. само МБАЛ – Павликени е подала потребност от специалист по Педиатрия.

По делото от процесуалния представител на жалбоподателката е представен трудов договор, от съдържанието на който явства, че на 01.04.2013 г. М. Г. Д. е започнала работа като лекар-педиатър на четиричасов работен ден в МБАЛ „С. И. Р.” ЕООД гр. Г. О..

От правна страна, в чл. 11а, ал. 1 от Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, издадена от министъра на здравеопазването по законова делегация от чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето, е предвидено, че лице, прието на място, финансирано от държавата, се задължава след придобиването на специалност да постъпи на работа в лечебно или здравно заведение, определено от министъра на здравеопазването, за срок, равен на продължителността на обучението. Съгласно ал. 2 от същия член, Министерството на здравеопазването се задължава да предложи на лицето по ал. 1 лечебно или здравно заведение на територията на страната, където може да започне работа на длъжност, съответстваща на придобитата от него специалност. Според ал. 3, в случаите, когато лицето по ал. 1 е сключило и представи в МЗ договор с лечебно или здравно заведение, в който е уговорено задължение за специализанта да работи в него след завършването на обучението за придобиване на специалност за срок, не по-малък от продължителността му, МЗ определя на лицето същото лечебно или здравно заведение за постъпване на работа; според ал. 4, в случай, че лицето не постъпи на работа в едномесечен срок в лечебното или здравното заведение, определено от МЗ, то дължи обезщетение на МЗ в трикратния размер на заплатените средства за теоретично и практическо обучение за периода на проведеното обучение; според ал. 5, ако лицето напусне осигурената му работа преди изтичане на срока по ал. 1, то дължи обезщетение на МЗ в трикратния размер на изплатените средства за теоретично и практическо обучение, изчислено пропорционално на времето, през което не е работило. В ал. 6 е предвидено, че разпоредбите по ал. 1, 4 и 5 не се прилагат в случаите, когато Министерството на здравеопазването не предложи на лицето лечебно или здравно заведение, в което то да постъпи на работа, в 3-месечен срок от датата на придобиване на специалност. Съгласно ал. 8, Министерството на здравеопазването може да промени лечебното или здравно заведение по ал. 2 по писмена молба на специалиста, съдържаща мотиви относно наличието на обективни причини, които налагат промяната.

Предвид установените по делото правнорелевантни факти се налага изводът, че оспореното решение на министъра на здравеопазването е законосъобразно.

На първо място, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение по своето естество представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като обективира властническо волеизявление на административен орган, с него се засягат законни интереси и се създават задължения за М. Г. Д., която е адресат на акта.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган - министъра на здравеопазването, съгласно чл. 11а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 34/29.12.2006 г., в писмена форма и има съдържанието, предписано в чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването на акта са спазени общите административнопроизводствени правила, а с оглед спецификата на конкретния въпрос, поставен за решаване от административния орган, е спазено изискването по чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, като по-конкретно е изяснено какви са предпочитанията на специализантката за назначаване след придобиване на специалност, както и какви са възможностите за заемане на място за срок, равен на продължителността на обучението на територията на градовете и областите, в които специализантката е изразила желание да започне работа по специалността.

Атакуваният индивидуален административен акт е издаден при спазване на материалноправните изисквания. Решението е взето, от една страна предвид реалната потребност от специалист по „Педиатрия” в болницата в гр. П., а от друга страна решението е мотивирано с факта, че жалбоподателката е посочила В. Т. като град, в който би желала да работи. След надлежно проучване за цяла България от потребността от медицински специалисти е установено, че на територията на област В. Т. само в „МБАЛ – Павликени” ЕООД има потребност от педиатър в относимия към издаване на акт момент. Освен това е взето предвид, че жалбоподателката не е представила договор по чл. 11а, ал. 3 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г.

В чл. 11а от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването е описана процедурата за постъпване на работа на длъжност, съответстваща на придобитата специалност, като посочването на градове или области, в които лицето би желало да работи, не е предвидено като част от процедурата. Видно от доказателствата по делото министърът на здравеопазването е определил лечебно заведение, в което М. Г. Д. да работи на длъжност, съответстваща на специалността й, като е взел предвид както потребността от специалисти по „Педиатрия”, така и желанието на жалбоподателката.

В случая административният орган изцяло е спазил дължимата процедура по чл. 11а от Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и е изпълнил задълженията си към М. Г. Д. относно предоставянето й на възможност да работи на длъжност, съответстваща на специалността й, което сочи и, че оспореното пред съда решение е издадено и в съответствие с целта на закона.

Трудовият договор, представен от М. Г. Д., е с дата 01.04.2013 г. – т. е. дата, след като е постановено решението на министъра на здравеопазването и е приключила процедурата по разглеждане на документите на жалбоподателката. Ето защо към момента на произнасяне на министъра на здравеопазването с обжалваното решение не е била налице хипотезата на чл. 11а, ал. 3 от Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването - нито е бил сключен договор между жалбоподателката и МБАЛ „С. И. Р.” ЕООД гр. Г. О., нито такъв е бил представен в Министерството на здравеопазването.

По изложените по-горе съображения оспореното по делото решение с изх. № 96-00-114/07.03.2013 г. на министъра на здравеопазването за определяне на лечебно или здравно заведение по чл. 11а, ал. 2 от Наредба № 34/29.12.2006 г. представлява законосъобразен административен акт и жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна поради липса на основания по чл. 146 от АПК за отмяната му.

Предвид установената неоснователност на главното искане в жалбата не следва да бъде уважавана и акцесорната му жалбоподателова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. Д. от гр. В. Т. против решение с изх. № 96-00-114/07.03.2013 г. на министъра на здравеопазването.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. П./п/ Н. Г.

Н.Г.