Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, против решение № 1919/09.04.2012 г., постановено по а. д. № 7743/2011 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение състав на АССГ е отменил по жалба на К. Б. А. заповед рег. № з-9019/11.08.2011 г. на директора на СДВР с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител на длъжността „младши автоконтрольор”,І-ва степен, категория Е, в 02 група „контрол, регулиране в централна градска част и осигуряване на маршрути”,02 сектор при отдел „Пътна полиция”-СДВР.
Недоволен, директора на столичната дирекция обжалва решението. Счита, че същото е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да се отмени то и се постанови друго, по съществото на делото, като се отхвърли оспорването на Атанасов.
Ответната страна – К. Б. А., чрез процесуалния си представител, адв. К., счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, приема следното:
Касаторът твърди, че решението се основава на предположения, като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неоснователен е изводът на съда, че деянията на жалбоподателя не са изяснени и доказани; приетото от съда, че извършените процесуално-следствени действия по образуваното предварително производство не могат да служат като основание за квалифициране деянието на Атанасов като тежко дисциплинарно нарушение, също е незаконосъобразно. Изброените доводи са основателни.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е следната: К. А. , към момента на уволнението си е заемал длъжността „на държавен служител, „младши автоконтрольор”,І-ва степен, категория Е, в 02 група „контрол, регулиране в централна градска част и осигуряване на маршрути”,02 сектор при отдел „Пътна полиция”-СДВР.
С оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, затова че 16.06.2011г.,около 10, 34 часа в София, на кръстовището на бул. „Ц. О.” и бул. „В. Л.”- Атанасов е приел парична облага от водач на лек автомобил „АУДИ”,рег. № СА 0909 НМ, която не му се следва и за да не извърши действия по служба - деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата.
Изброени са приети от съда писмени доказателства, приложени в административната преписка, а именно копие от постановление от 22.06.2011 година на прокурор в СГП за образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител; протокол рег.№ я10527/19.07.2011г. относно преглед на видеозапис от камера SF00-М06-03, за времето от 10, 32 до 10, 35 часа на 16 юни 2011 година; протоколи за разпит на свидетели.
На тази плоскост изводите на съда са, че заповедта е издадена от компетентен орган ; в предвидените от закона срокове и форма;при спазване на административно производствените правила. Обобщаващия извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта е, че е нарушен материалния закон.
Този решаващ извод на съда не се споделя от настоящата инстанция.
Описаното в обжалваната заповед на директора на СДВР деяние на Атанасов е извършено от него, доказано е от събраните по делото доказателства.
Обосновано съда приема, че съдържанието на видео записа на сочената по - горе камера е отразен в протокол, представен на дисциплинарно разследващата комисия и има доказателствена сила. Ценейки обаче съдържанието на отразеното в протокола- „ . . . полицай Атанасов се приближава до лек автомобил Ауди и през свалено стъкло на предна лява врата водачът подава черно калъфче, от което полицая изважда и прибира в дясната си ръка „прегънат лист хартия”, след което връща на водача черния калъф” – извода на съда е, че е доказано, че Атанасов взема „прегънат лист хартия”, но не и банкнота. Неоснователен извод, базиран на едностранчиво и буквално тълкуване и възприемане на отразеното във видеозаписа, без обсъждането му в съвкупност с останалите събрани доказателства.
Незаконосъобразно съда не е взел под внимание и обсъдил показанията на разпитания по досъдебното производство свидетел - В. С., водач на автомобила „АУДИ”.
Въпреки, че показанията са дадени по време на водено предварително производство по реда на Наказателно процесуалния кодекс (НПК), липсват пречки тези доказателства да се използват и в административно наказателното производство. Съгласно изричната норма на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР, „за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон”. Употребената отворена форма „допустими от закон” сочи, че приложим е всеки процесуален закон, уреждащ събирането на доказателства, вкл. НПК, а не само ЗМВР и/или АПК.
Ако първоинстанционния съд бе обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, несъмнено би стигнал до извода на настоящия съдебен състав, а именно : Видяното на видео записа вземане от подаден му от водача на автомобила калъф, сгънат лист, и прибирането му от Атанасов е банкнота - получаване на дар, който не му се следва. След тези действия – пътния полицай е преустановил проверката и пропуснал автомобила. С. С. е категорична в показанията си - при проверката полицаят е взел намиращи се между документите й банкнота от 10 лева, и без да извърши проверка й върнал калъфа.
Впрочем, сам в обясненията си до наказващия орган Атанасов не отрича за „поставена банкнота между документите”, предложена му „за почерпка”но категорично отрича да я е вземал, като подробно описва предприетите от него действия по проверка документите на водача на автомобила. Обяснения, не кореспондиращи обаче с видеозаписа - установяващ, че след прибирането в ръка от страна на Атанасов на „сгънат лист” същият е върнал документите, без да осъществи проверка. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна, поради което обжалваното решение следва да се отмени и вместо него постанови друго по същество на спора, с което жалбата на Атанасов бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1919/09.04.2012 г., постановено по а. д. № 7743/2011 г. по описа на Административен съд София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на К. Б. А. срещу заповед рег. № з-9019/11.08.2011 г. на директора на СДВР с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител на длъжността „младши автоконтрольор”,І-ва степен, категория Е, в 02 група „контрол, регулиране в централна градска част и осигуряване на маршрути”,02 сектор при отдел „Пътна полиция”-СДВР. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ В. Г./п/ Е. М.
Е.М.