Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Монтанаснаб" ЕООД против решение № 337/20.04.2011 г., постановено по адм. д. 55/2010 г. по описа на Административен съд - В. Т., с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 1200-900233/30.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Монтана, в частта му, с която за данъчен период 01.12.2008 г. – 31.12.2008 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 28 000 лв. и по ЗКПО за 2008 г. е начислен корпоративен данък в размер на 14 000 лв. и лихви в размер на 1007, 27 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Претендира разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Т., редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 337/20.04.2011 г., постановено по адм. д. № 55/10 г. по описа на АС-В. Т. е отхвърлена жалбата на "Монтанаснаб" ЕООД против РА № 1200-900233 от 30.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. М., в частта му, с която за данъчен период 01.12.2008 г. – 31.12.2008 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 28 000 лв. и по ЗКПО за 2008 г. е начислен корпоративен данък в размер на 14 000 лв. и лихви в размер на 1007, 27 лв.

Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Обсъдил е приложимите в случая правни норми и е приел, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит на касатора по фактура № 8/03.12.2008 г., издадена от “ФИ” ЕООД гр. С., с предмет “консултантска услуга”, с данъчна основа 140 000 лв. и ДДС 28 000 лв. Съдът е изложил подробни мотиви, обосноваващи изводите му, че спорната фактура не отразява реална облагаема доставка на услуга между получател и доставчик. Анализирал е клаузите на представения по делото договор от 09.06.2008 г. сключен между касатора и „ФИ” ЕООД, обсъдил е и доводите относно наличието на кадрова обезпеченост на доставчика и изслушаните в тази връзка свидетелски показания на управителя на дружеството – доставчик. Приел е, че липсват и доказателства за приемане на работата, като е изложил съображения относно представения по делото протокол за приемане на работа по договор от 09.06.2008 г., оспорен от ответника.

В частта по ЗКПО съдът е счел, че изводите на органите по приходите са правилни. След като не е доказана реалността на доставката по фактура № 8/23.12.2008 г., обосновано е прието, че финансовият резултат на дружеството за отчетната 2008 г. следва да бъде увеличен с отчетения по тази фактура разход в размер на 140 000 лв.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Административният съд е обсъдил всички доказателства, събрани по време на данъчната ревизия и по време на съдебното производство, като не е допуснал процесуални нарушения при преценка разпределението на доказателствената тежест между страните по делото или доказателствената стойност на всяко отделно доказателство. Касационната инстанция намира, че в съответствие с материалноправните норми решаващият съд е извършил преценка на правните последици на установените от него факти и не е допуснал нарушения на закона относно преценката за реалността на предоставената услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и в тази връзка извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за отчетната 2008 г. Законосъобразни са изводите на съда относно липсата на доказателства относно кадровата обезпеченост на доставчика и действителното приемане на уговорената работа. Констатациите на вещото лице, че процесната фактура е осчетоводена и при доставчика и при жалбоподателя, извършено е плащане по нея и тя е намерила отражение във финансовия резултат на двете дружества, не могат да обосноват извод за реалност на предоставената услуга.

Върховният административен съд намира за неоснователно възражението на касатора за допуснато процесуално нарушение от съда, изразяващо се в липсата на указание дадено от съда за предоставяне в оригинал на протокол за приемане на работа от 01.12.2008 г. и от там за неправилност на изводите на АС изложени в тази насока. Принципът на служебното начало изисква да бъдат давани указания към участниците в процеса, които за свои твърдения не ангажират никакви доказателства, но не и в случаите когато за установяване на факт, лицето, чиято тежест е доказването, представя доказателства в нарушение на изискванията на чл. 183 ГПК. В случая за твърдението, че услугата е реално е предоставена са събирани доказателства чрез насрещна проверка на „ФИ” ЕООД и на дружеството–касатор. Ревизиращите органи са счели, че представените протокол за приемане работа по договор от 09.06.2008 г. и Договор за извършена работа са нечетливи и незаверени, поради което не са ги кредитирали като годни доказателства за реалното осъществяване на услугата. С оглед тези констатации на органа по приходите и за докаже твърденията си, жалбоподателят е следвало да представи още в хода на производството пред АС тези доказателства в оригинал, което не е сторено дори и с касационната жалба, поради което не е налице допуснато от съда нарушение на чл. 183 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице посочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което е правилно, законосъобразно и обосновано.

По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не представляван в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани.

По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение

№ 337/20.04.2011 г о адм. д. № 55/2010 г. по описа на Административен съд - В. Т.. РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Ч./п/ С. П. Д.Ч.