Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на А. Е. И. от гр. Ш., чрез процесуалния си представител адвокат С. Г., против решение № 39 от 03.05.2012 г., постановено по административно дело № 484 от 2011 г. по описа на Административния съд - Шумен. С посоченото решение съдът е: 1) отхвърлил оспорването на касаторката срещу решение № Реш-82 от 28.11.2011 г. на директора на РУСО - Шумен и потвърденото с него разпореждане № РзУ-И-38 от 11.08.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУСО - Шумен, за възстановяване на недобросъвестно получени осигурителни плащания, представляващи парично обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст за периода 02.11.2009 - 28.01.2010 г. в размер на 708, 00 лева главница и 215, 58 лихва, и 2) осъдил А. И. да заплати на РУСО гр. Ш. разноски по делото в размер на 100 лева. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Ш., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. И., оспорва касационната жалба.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност касационното оспорване.

Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.

Като разгледа касационната жалба...