Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Д. Д.” ЕООД, гр. Г., подадена чрез адвокат Ралчева, срещу решение №394 от 21.04.2011 г. по адм. дело №285/2010 г. на Административен съд – В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 070900176/30.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Г., потвърден с Решение №360/25.08.2009 г. на директора на Дирекция “ОУИ”, град В. Т. при ЦУ на НАП.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОУИ”, гр. В. Т. при ЦУ на НАП, не се представлява. В подадена писмена защита срещу касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна:

Делото е във фазата на втора касация, след като с решение №4799 от 13.04.2010година ВАС е отменил решение на АСВТ по адм. дело №697/2009година и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда..

При повторното разглеждане на делото, за да постанови оспореното решение, административният съд е приел, че с ревизионния акт на жалбоподателя законосъобразно на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 472, 74 лева по 132 броя фактури, издадени на ревизираното лице от различни доставчици, с предмет разнообразни видове строителни и ел. материали за данъчни периоди по ЗДДС от месец февруари 2008година до месец януари 2009година. Съдът е установил, че за ревизираните данъчни периоди дружеството е извършило подобрения на собствеността на Д. М. Д. масивна пететажна сграда - ЖП общежитие със застроена площ от 279 кв....