Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Т. П. против решение № 991/02.05.2012 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2335 по описа за 2011 г.

на този съд, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № 241100576 от 25.05.2011 г. и РА за поправка № Р-1116659 от 08.06.2011 г., издадени от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, с които допълнително е определен данък по ЗОДФЛ отм. и ЗДДФЛ: за 2004 г. в размер на 3167.60 лв. и лихви 2441.08 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ

отм. за 2005 г. в размер на 879.40 лв. и лихви 569.37 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ

за 2007 г. в размер на 3644.20 лв. и лихви 1363.66 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ

за 2008 г. в размер на 57ЗЗ.90 лв. и лихви 1280.83 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ

за 2009 г. в размер на 427.56 лв. и лихви 47.16 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОДОП гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Енева оспорва касационната жалба в писмени бележки. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и...