Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 566 от 01.02.2016г., постановено по адм. д. № 3957/14г. Административен съд – София град, трето отделение, 45 - ти състав, е изменил по жалба на З. Р. А. от [населено място] ревизионен акт № 2141307239/13.11.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- [населено място], поправен с ревизионен акт № 2141307239 – П от 31.01.2014г., потвърден с решение № 286/13.02.2014г. на директора на Дирекция”Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- [населено място], в частта : за 2008г. определя нов данък върху доходите в размер на 142, 72лв.; за 2010г. определя нов данък върху доходите в размер на 785, 22лв. и за 2011г. определя нов данък върху доходите в размер на 5 789, 37лв. ведно със съответната лихва. С решението съдът е осъдил З. Р. А. да заплати на Д”ОДОП”-[населено място] юрисконсулско възнаграждение в размер на 665, 86лв.

Срещу така постановеното решение в изменителната му част за 2011г., с която е определен данък върху доходите в размер на 5 789, 37лв. ведно с лихви за забава, е подадена касационна жалба от А. Г. Г. в качеството му на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място]. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд в обжалваната отменителната му част, и да реши спора по същество, като потвърди оспорения ревизионен акт изцяло в частта за определените задължения за данък общ доход за 2011г. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба З....