Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. К. ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ НИ. Б. при секретар Н. А. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаП. Б. по адм. дело № 8005/2021

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „Петро-Г“ ЕООД, гр.Смолян, [улица] срещу Решение №220 от 15.06.2021 г. на Административен съд – Смолян по административно дело №94/2021 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Петро-Г“ ЕООД, гр.Смолян срещу акт с изх. № 01-090-2600/85 от 15.02.2021 г. за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ по програмата за Развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, гр. Кърджали.

Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът счита, че неправилно съдът не е отчел, че оспорваният административен акт е издаден в нарушение на изискването по чл. 35 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за спора, поради което актът е немотивиран и този порок не може да бъде преодолян. Сочи още, че липсата на мотиви не може да бъде допълнена и с от мотивите в съпътстващи актове, тъй като в посочените от съда няма мотиви какво точно е установено при проверките, и как административният орган се е произнесъл по направените от страната възражения.

Изтъква също, че съдът неправилно е тълкувал и приложил закона към фактите относно форсмажорното обстоятелство, наложило преместване на животните в друг животновъден обект и кога е следвало да бъде извършена неговата регистрация.

Касаторът не сочи, в жалбата си, доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложените в края на жалбата доводи във връзка с този порок се отнасят до неправилно приложение на материалния закон, доколкото се твърди че съдът е допуснал процесуално нарушение тъй като е придал обратно действие на чл. 10, ал.1, т.3 от Наредба № 4/2017 г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба №4/2017) без такова да е предвидено нормативно, поради което този довод ще бъде разгледан с останалите относно неправилно приложение на закона.

Иска от съда, решението да бъде отменено, а оспореният акт отменен като незаконосъобразен по същество. Претендира и присъждане на сторените разноски по делото, за които представя списък чрез адв. Е. В..

Ответникът – директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“- Кърджали не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е извършил съдебен контрол на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ с № 01-0902600/85 от 15.02.2021 г. директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“- Кърджали, издадено на основание чл. 30, ал.1, т.1 от Нарeдба № 4/2017 г. Същото е постановен във връзка със заявление от 03.11.2017 г. от “Петро – Г“ ООД, гр. Смолян за подпомагане 21/14/3/00655 по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ за многогодишен ангажимент. Същият е одобрен за дейностите „Осигуряване на свободна подова площ“ и „Осигуряване на сводно отглеждане на открито“, като животновъдните обекти, който са одобрени са изрично посочени в акта за одобрение на ангажимента.

На 18.01.2019 г. “Петро – Г“ ООД подава заявление за подпомагане ( за плащане) ведно с декларация, с която упълномощеното лице, представляващо дружеството е заявило, че е запознато с липсите и нередностите в заявлението, но въпреки това желая то да бъде разгледано като прилага заявление до Областна дирекция „Безопасност на храните“, гр. Смолян за регистрация на животновъден обектс №4743-0064, намиращ се в [населено място] по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

На 03.12.2019 г. “Петро – Г“ ООД е уведомено, че по подаденото заявление за подпомагане от 18.01.2019 г. са открити липси/нередности и непълноти като са дадени конкретни указания за представяне в срок от 10 работни дни – удостоверение за регистрация на животновъден обект с № 4743-0064, находящ се в [населено място], обл. Смолян.

На 12.12.2019г. “Петро – Г“ ООД уведомява Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, че дружеството е прехвърлило собствеността върху животните и правата си на подпомагане по уведомително писмо за одобрение от 30.11.2018 г. на ангажимент на „Петро-С“ ООД на 28.11.2019 г.

Относно животновъден обект с № 4743-0064, находящ се в [населено място], обл. Смолян сочи, че поради възникнали проблеми в строително-монтажните работи изграждането на обекта е преустановено (прилагат писмо от строителния надзор) и уточнява, че правопиемникът – „Петро С“ ООД ще прехвърли животните в животновъден обект 2850-0195, находящ се гр. Петрич, обл. Благоевград, за който е подадено искане за регистрация №153/05.12.2019 г.

Административният орган е поискал официална информация от Областна дирекция „Безопасност на храните“, гр. Смолян относно регистрацията на животновъден обект с № 4743-0064, находящ се в [населено място], обл. Смолян.

На 10.02.2020 г. е получен отговор, че към момента няма подадено заявление по образец и по реда на чл. 137 ЗВД за регистрация на животновъден обект с № 4743-0064, находящ се в [населено място], обл. Смолян.

На 03.04.2020 г. „Петро Г“ ООД е получил уведомително писмо № 01-090-2600/202 на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, гр. Кърджали относно отказ за финансово подпомагане за 2018 г. като мотив е посочен – не представянето на удостоверение за регистрация на животновъден обект животновъден обект с № 4743-0064, находящ се в [населено място], обл. Смолян.

На 14.02.2020 г. „Петро Г“ ООД е преобразувано в „Петро Г“ ЕООД с управител М. К..

На 16.04.2020 г. „Петро Г“ ООД подава възражение срещу уведомително писмо № 01-090-2600/202 до министъра на земеделието храните и горите, в което описна фактите наложили прехвърлянето на собствеността на животните на друго дружество и преместването им в друг животновъден обект. Прилага удостоверение за регистрация на този животновъден обект № 2850-0195, намиращ се в гр. Петрич, обл. Благоевград.

Възражението е оставено без разглеждане със Заповед № РД20-41/10.08.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите като подадено от не надлежна страна.

На 04.02.2021 г. “Петро – Г“ ЕООД е уведомено с акт по чл. 26, ал. 1 АПК, че е открито производство за издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент вследствие на установено неизпълнение на ангажимента при извършена проверка на място.

На 11.02.2021 г. „Петро – Г“ ЕООД подава възражение, в което сочи че поради възникнали форсмажорни обстоятелства “Петро – Г“ ООД е прехвърлило правата си и правоприемникът „Петро – Г“ ЕООД ще продължи многогодишния ангажимент със същите животни и обекти. Приложено е доказателство за прехвърлянето – декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане плащане с вх. № 02-210-2600/3215 от 28.11.2019 г.

На 15.02.2021 г. директора на Областна дирекция към Държавен фонд „Земеделие“ Кърджали издава оспорвания акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“, мотивът е неспазване на изискването на чл. 10, ал.1, т. 3 от Наредба № 4/2017 г. - липса на регистрация на животновъден обект през 2018 г.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Анализира доказателства за прехвърляне на собствеността на животните и правата по заявлението за подпомагане и стига до извод, че прехвърлянето не се отнася към спорния период 2018 г. тъй като е настъпило през октомври 2019 г. и е заявено пред органа през ноември 2019 г.

Счита, че няма спор между страните, че животновъдният обект в Лесичево не е регистриран по реда на чл. 137 ЗВД към процесия период 2018 г., а форсмажрните обстоятелства, които се изтъкват като причина за прехвърлянето на собствеността и правата по ангажимента не могат да повлияят върху този факт, тъй като също са настъпили през 2019 г., поради което заключава че административният орган е доказал наличието на фактическо основание за издаването на административния акт.

Съдът е изложил подробни мотиви относно правилно приложение на материалния закон, посочен като правно основание за издаване на оспорения акт – чл. 30, ал.1, т. 1 от Наредба № 4/2017, в който е определено правомощието на Държавен фонд „Земеделие“ да прекрати многогодишния ангажимент ако земеделският стопанин не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 поради липса на регистрация на един от заявените за подпомагане животновъдни обекти.

С оглед посоченото Административен съд – Смолян е заключил, че оспореният административен акт е материалнозаконосъобразен и съобразен с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата срещу него.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му, и при спазване на административнопроизводствените правила.

Правилен и съответен на доказателствата по дело и закона е изводът на съда, че настъпилото прехвърляне на правата по заявлението за подпомагане през 2019 г. не се отнася до заявлението за изплащане на подпомагането за предходната 2018 г. и съответно до прекратяване на ангажимента за неизпълнение, извършено през 2018 г.

Изводът е в съгласие с чл. 22, ал. 7 от Наредба № 4/2017 г. – „ При прехвърляне на стопанството приобретателят може да встъпи в правата и задълженията на прехвърлителя по подадено през текущата кампания заявление след одобрението на Държавен фонд Земеделие. Прехвърлянето се извършва чрез декларация по образец, подписана от двамата кандидати, която се подава в ОПСМП на Държавен фонд Земеделие по адресна регистрация на прехвърлителя не по-късно от 1 декември на годината на подаване на заявлението за подпомагане/плащане, към която се прилага документът за прехвърляне на стопанството.“ Административният орган и съдът правилно са основали извода си по този въпрос на данните за самото прехвърляне на собствеността на животните и правата по заявлението за подпомагане. По делото е доказано, че прехвърлянето е осъществено на 04.10.2019 г. и заявено пред органа на 28.11.2019 г. следователно правилен и съответен на доказателства е изводът, че текущата година за подпомагане е 2019 г. и напъпилото прехвърляне не може да окаже влияние върху факти осъществени през 2018 г., които са мотивирали от фактическа страна издаването на оспорения административен акт.

Първоинстанционният съд пълно и точно е установил всички относими към спора факти и правилно е заключил, че административният акт е достатъчно мотивиран.

В оспореният акт ясно е посочено, че неизпълнението на ангажимента се свързва с нарушение на чл. 10, ал.1, т. 3 от Наредба № 4/2017 - който определя, че на подпомагане подлежат само онези земеделски стопани, чиито животновъдни обекти са регистрирани по реда на чл. 137 ЗВД. Действително в оспореният акт не е посочен конкретния обект, който не е регистриран, но съдът правилно е приел, че това е изяснено в други документи, изхождащи от административния орган и издадени във връзка с оспорвания акт, поради което правилно се е позовал на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. В случая такива мотиви са изложени многократно и са съобщени на жалбоподателя. Последният е наясно, че органът счита, че липсата на регистрация на животновъдния обект в [населено място] е неизпълнение на нормативно изискване, което води до отказ за подпомагане и съответно прекратяване на многогодишен ангажимент и е осъществил правото си възражение срещу тези констатации на административния орган още във фазата на подготовка на издаването на административния акт.

Не е основателно и твърдението, че няма предхождащ документ, в който възражението на жалбоподателят да е обсъдено от административния орган. Такова обсъждане е налице, както в докладна записка до издателя на акта от началник отдел „РРА“ на ОД на ДФЗ - Кърджали, така и в становище на директора на ОД на ДФЗ – Кърджали до министъра на земеделието храните и горите, по повод производството по оспорване пред горестоящия административен орган. И в двата документа се сочи, че ангажиментът се прекратява поради липса на регистрация на животновъден обект в [населено място], установено през 2018 г. и настъпилите форсмажрни обстоятелства (свлачища през пролетта на 2019г.) и прехвърляне на правата на друго дружество не могат да повлияят върху този факт, тъй като са настъпили по-късно и имат отношение към друга година от ангажимента – 2019 г.

Налага се извод, че заключението на Административен съд – Смолян, че административният акт е достатъчно мотивиран е съответен на доказателствата на делото и закона.

Правилен е изводът на съда, че административният орган точно е издирил и приложил материалния закон.

Чл. 30, ал.1 , т.1 от Наредба № 4/2017 казва, че „Държавен фонд Земеделие – Разплащателна агенция, прекратява изпълнявания ангажимент, когато: земеделският стопанин не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1“. Конкретното изискване е ясно и недвусмислено посочено в оспорвания акт, както беше изяснено по-горе и доказано по делото, поради което изводът на съда, че административният акт е материалнозаконосъобразен се споделя напълно.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът е придал обратно действие на чл. 10, ал.1, т.3 от Наредба № 4/2017. Съдът подробно е анализирал както действащата към момента на издаване на акта разпоредба, така и предходната й редакция и правилно е стигнал до извода, че изискването стопанисваните от земеделските стопани животновъдни обекти да са регистрирани е в сила от 09.10.2018 г. и жалбоподателят е следвало да отговори на това изискване. При изменението на разпоредбата от ДВ бр.83/2018 г не е предвидена преходна разпоредба, която да определя различен режим относно вече поетите ангажименти, следователно изискването е влезнало в сила на 09.10.2018 г. и всички земеделски стопани, включително тези с вече одобрени ангажименти, е следвало да го изпълнят в разумен срок. Очевидно жалбоподателят е знаел за него, тъй като при подаване на заявлението за получаване на подпомагането за изтеклата 2018 г., подадено на 18.01.2019 г. е подал и декларация в която е посочил, че е запознат, че заявлението не отговаря на изискването, но въпреки това иска да бъде разгледано и е приложил искане за регистриране на животновъдния обект в [населено място] от дата 17.01.2019 г. Впоследствие е установено (с писмо от ОБДХ), че това искане е нередовно и не е разгледано, тъй като не е подадено в утвърдения образец, но то все пак сочи, че кандидатът е бил наясно с изискването, но не е предприел необходимите действия за изпълнението му.

С оглед всички изложено, потвърждава се извода на първоинстанционния съд, че акт № 01-090-2600/85 от 15.02.2021 г. за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ по програмата за Развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, гр. Кърджали е законосъобразен и жалбата срещу него правилно е отхвърлена.

При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от Административен съд – Смолян решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №220 от 15.06.2021 г. на Административен съд – Смолян, постановено по административно дело №94/2021 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Карагьозова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Н. п/ Полина Богданова