3№ 106/22.02.2022 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Зоя Атанасова

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1740 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № I-37/ 28.02.2020 г. по гр. д. № 14/ 2020 г., с което Бургаски окръжен съд, потвърждавайки решение № 2845/ 14.11.2019 г. по гр. д. № 2114/ 2015 г. на Бургаски районен съд в обжалваната част, е осъдил Военно формирование 32890 - Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната, да заплати на П. А. Г. следните суми

· 10 594.02 лв. – обезщетение на военнослужещ, положил труд в периода 01.01.2002 – 24.02.2015 г., повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства (общо 3 264 часа), некомпенсиран с почивка, ведно със законната лихва от 01.04.2015 г. и

· 103.10 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в периода 25.02.2015 г. – 31.03.2015 г.

Решението се обжалва от Военното формирование с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроси, чието обобщаване и конкретизиране в съответствие с т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС се свеждат до следните: В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка; от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено трудово правоотношение. Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довод, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни...