Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба от Д. Д. Б. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.. М против Решение № 80/17.07.2015 г. по адм. д. № 78/2015 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея иск с правно основание чл. 203 от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) срещу [община], за заплащане на сумата от 1 216 000 лева представляващи имуществени и неимуществени вреди произтичащи от фактическо отнемане на част от имота от 1300 кв. м. (находящ се в землището на [населено място], м. „Б.”, представляващ имот № [номер] в кв. [номер], парцел I по действащия по това време градоустройствен план на [населено място], индустриална зона, одобрен със заповед № 2883/31.12.1963 г.) не по установения ред, без да е проведена процедура по отчуждаване на частта от имота от 1300 кв. м. и без да е заплатено обезщетение за тази част. В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяването на друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция на касационната жалбоподателка, като й бъдат присъдени исканите обезщетения за претърпените преки имуществени и неимуществени вреди. Моли се също за присъждане на направените по делото разноски.

Касаторката, редовно призована за съдебно заседание се явява лично и с адв.. М. Представя писмени бележки по делото .

Касационният ответник по делото – [община], редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява, и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, трето отделение, като извърши, на основание чл. 218 от АПК, проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна.

Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касатора в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките му доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд след преценка на всички писмени и гласни доказателства по делото е приел, че иска на Б. по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е недоказан, от което е направил извода, че е неоснователен. Този извод на съда е правилен и законосъобразен.

Съгласно чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, посочен в исковата молба пред първоинстанционния съд като правно основание за предявяването й, основен елемент от фактическия състав на отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица по реда на този закон са: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е отменен по съответния ред, вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е възраженията на страните, както и всички доказателства, относими към предмета на спора. Въз основа на анализа на доказателствата, преценени в тяхната съвкупност, е извел законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав.

Правилно административният съд е приел, че по делото не са доказани незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностно лице установен по надлежния ред. По делото е безспорно установено, че с решението на Ямболски окръжен съд по въз. гр. дело № 165/2008 г., с което е потвърдено решението по гр. дело № 1817/2007 г., съдът е приел, че ищцата не е собственик на процесните 1300 кв. м. площ, тъй като е бил одобрен нов регулационен план. Съгласно действащата към 1990 г. разпоредба на чл. 110 от ЗТСУ, недвижимите имоти, които се предават към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно – регулационния план. В конкретния случай този план е одобрен със заповед № I-А-1273 от 14.09.1990 г. на ОНС. Правилно е и позоваването от страна на съда на разпоредбата на чл. 112 ЗТСУ отм. , съгласно която всяка от заинтересованите страни може да поиска да се определи обезщетение за недвижимия имот, който е предаден по дворищно регулационния план, при условията и реда на ППЗТСУ, като при наличието на такова искане се назначава комисия, която извършва оценка по пазарна цена. По делото безспорно е установено, че такова искане не е било направено от ищцата. Цитираната заповед № I-А-1273 от 14.09.1990 г. на ОНС е влязла в сила и като такава представлява стабилен административен акт. С оглед на изложеното, съдът правилно е приел за неоснователно твърдението в исковата молба, че в случая е налице незаконосъобразен административен акт.

Следователно, като е отхвърлил предявеният от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила.

С оглед изхода на делото на касаторката не следва да се присъждат разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80/17.07.2015 г. по адм. д. № 78/2015 г. на Административен съд – Ямбол. Решението не подлежи на обжалване.