Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. В. против решение № 24 от 02.04.2015 г. постановено по адм. д. № 137/2014 г. по описа на Административен съд [населено място]. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – председателят на ДАНС, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 111 от ЗДАНС орган, в установената в чл. 125, ал. 2 от Правилник за прилагане на Закон за Държавна агенция за национална сигурност (ППЗДАНС) форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от ППЗДАНС заповедта е постановена след представяне на справка за осигурителния стаж на служителя и по предложение на директора на дирекцията, в която жалбоподателят е работил съгласно изискванията на чл. 128, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС. В случая съдът приема, че процедурните условия са изпълнени, тъй като предложението за прекратяване на служебното правоотношение е съгласувано и подписано от директора на Териториална дирекция К., където е работил служителят. Правилно съдът приема, че оспорването на...