Производството по делото е по реда на чл. 280 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Б. срещу решение № 734 от 21.04.2015 г., постановено по адм. дело № 2562/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-28-1400798-091-01 от 10.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Б., потвърден с решение № 347 от 04.12.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Б. при ЦУ на НАП.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер на 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производител, за годишната данъчна основа от дейност по непреработена земеделска продукция – растителна или животинска при условията за преотстъпване по чл. 189б ЗКПО. Според касатора това преотстъпване законодателят обвързва само и единствено за едноличните търговци, като понятията „предприятие на търговец” и „стопанска дейност”, осъществени от физически лица не се отъждествяват. В касационната жалба се съдържа оплакване, че направеното от първоинстанционния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ, която се възприема като норма, разширяваща обхвата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, не намира опора в закона и е недопустимо материалноправните норми на данъчен закон да се подлагат на разширително тълкуване. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Г. К. Р. срещу РА.

Ответникът по касационната жалба – Г. К. Р., чрез процесуалния си представител адв.. П, изразява становище за неоснователност на касационната...