Образувано е по жалба на И. Р. Ц., против разпоредбата на чл. 2 ал. 4 от Наредба № 1 /13.02.2007 г, за ползване и изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация, издадена от председателя на Надзорния съвет на Националният осигурителен институт. Жалбоподателят твърди, че текста на разпоредбата противоречи: 1/ на ЗЗД по признаци "възраст" и "лично положение", тъй като липсва равнопоставеност между хората, които отговарят на условията по чл. 68, ал. 1 КСО и тези, които не отговарят, но са положили своя труд и вече са пенсионери и 2/ на ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ), тъй като лишава от рехабилитация по програма на НОИ една част от потребителите, които са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО и по една или друга причина не са ангажирани с трудов договор.

Ответната страна - Председателя на НС на НОИ, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че жалбата е подадена от лице, отговаряща на условията на чл. 186, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наредба № 1 /13.02.2007 г, за ползване и изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация, е приета от Надзорния съвет на НОИ по силата на делегацията на чл. 13в, ал. 4 Кодекса за социално осигуряване /КСО/, в който се регламентира, че: "Условията за ползване и изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация на лицата по ал. 1 и 3, както и процедурите за избор на юридически лица - изпълнители на тази дейност, се определят с наредба на надзорния съвет на НОИ".

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби на нормативен акт от по-висока степен. Посоченото право на изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация е уредено в нормата на чл. 13в, ал. 1 КСО: "Лицата осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, имагт право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са внесени или дължими осигурителни вноски за тези рискове за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията". Следователно, право на парични помощи по право имат осигурените лица. Алинея 3 на чл. 13в КСО допълва кръга на правоимащите лица като определя, че: " право на помощите по ал. 1 имат и лицата, получаващи пенсия за инвалидност, ако не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО"

В изпълнение на цитираната норма Надзорния съвет е приел Наредба № 1 /13.02.2007 г, като в процесния чл. 2, ал. 4 е възпроизведен текста на чл. 13в, ал. 3 КСО, като препращащата фраза "право на помощите по ал. 1" е заменена с описателното "право на парични помощи за профилактика и рехабилитация" и е допълнено като условие за ползване срокът на инвалидността на експертното решение на ТЕЛК и НЕЛК да не е изтекъл. Установеното ограничение във възрастта е с цел осигуряване на възможност на хората с увреждания, които не са навършили пенсионна възраст, чрез различните способи на въздействие /профилактика и рехабилигация/ и подпомагане в цялостния възстановителен процес да бъдат равностойни на лицата, които не са придобили право на пенсия и работят. Кодексът и Наредбата регламентират тази възможност за хората с увреждания в съответствие с конституцията на РБ-чл. 48, ал. 2.

Съобразявайки тази цел на закона, неоснователен е довода, посочен в жалбата за наличие на дискриминация по различни признаци /лично положение и възраст/, поради което оспорената разпоредба противоречи на ЗЗДиск. В разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 14 от същия закон, изрично е регламентирано, че не представляват дискриминация "специалните мерки в полза на лица или група лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докогато тези мерки са необходими. С обжалваната разпоредба се реализират именно такива мерки за лица в неравностойно положение на пазара на труда и наемането им на работа.

Другият довод, съдържащ се в жалбата за противоречие на оспорената разпоредба със ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) също е неоснователен. ЗЗП осигурява защита на икономическите интереси на потребителите, чрез преустановавоне на различни форми на нелоялни търговски практики, отстраняване на неравноправни клаузи в договори с общи условия, контрол върху качеството на предлаганите услуги. Обществените отношения, които се регулират с този закон са различни от тези, чиято регламентация е дадена с Наредба № 1 /13.02.2007 г, за ползване и изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация.

Оспорената разпоредба отговаря на изискванията за законосъобразност на административните актове регламентирани в чл. 146 АПК и приложими по отношение на подзаконовите норматилни актове - чл. 196 АПК - издаден е от компетентен орган, при спазване и в съответствие с целта на приложимия мателиален закон и при спазване на законовите правила.

По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалбана И. Р. Ц., против разпоредбата на чл. 2 ал. 4 от Наредба № 1 /13.02.2007 г, за ползване и изплащане на парични помощи за профилактика и рехабилитация, издадена от председателя на Надзорния съвет на Националният осигурителен институт. РЕШЕНИЕТО е окончателно.