Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт С. С., в качеството й на процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - [населено място], срещу решение № 3869 от 11.06.2014 г. по адм. дело № 10794 по описа за 2013 г. на административния съд – С. град. С него по жалба на [фирма] (преименувано на [фирма]), е отменен ревизионен акт № 291200123 от 5.06.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП "ГДО", потвърден с решение № 1732 от 10.10.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр.С..
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на търговското дружество, както и присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба – [фирма] оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв.В. Т. лично и чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор М. М дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.
Административният съд – С. град е бил сезиран с жалба срещу посочения ревизионен акт, с който за ревизирани данъчни периоди от 1.02.2010 г. до 31.03.2010 г., на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в общ размер от 194 050.93 лв., и лихви за забава в размер на 63 594.50 лв., за декларирани от търговското дружество вътреобщности доставки с получатели Германия трейд Г. и М. С.А., определени от органа по приходите като доставки с място на изпълнение на територията на страната.
В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по делото, а именно:
1. За данъчен период м. 03.2010 г. ревизираното дружество е декларирало извършена вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки "телевизори L. TV S.", на стойност 328 579.44 лв., за което е издадена фактура № 92008236 от 4.03.2010 г. Същата е отразена в дневника за продажби за съответния данъчен период и по нея е извършено плащане. Към нея е приложена спецификация № 437 от 5.03.2010 г. за доставка на 600 опаковки, с бруто тегло от 7 860 кг и нето от 6 060 кг. Условията на доставката са посочени във фактурата – E. (франко завода на производителя). Представено е потвърждение от купувача за получаване на стоката, както и международна товарителница, от която се установява, че стоките са предадени на 4.03.2014 г. от изпращача на превозвача [фирма]. В товарителницата като получател е посочена Германия трейд Г., с разтоварен пункт Щ., Германия. Стоката е натоварена на два автомобила с конкретно посочени номера. В кл. 24 на товарителницата не е поставен подпис и печат на получателя.
На превозвача е извършена насрещна проверка в хода на ревизията, като в дадените обяснения е посочен маршрут България-Румъния-У.-А.-Германия-Б.-Франция-Англия. Също така в тях е посочено името на лицето получило стоките и адрес във Великобритания, където са разтоварени. Транспортът е за сметка на купувача и е заявен на едноличния търговец от представител на [фирма]. Представени са 2 бр. международни товарителници, под № 437, в която като изпращач е посочен ревизирания субект и че стоките са предадени на превозвача [фирма], както и друга, в която като изпращач е посочено германското дружество с дата 1.03.2010 г., а получател - английското дружество, като това получаване е станало на 10.03.2010 г.
По линия на информационния обмен и запитване е получен отговор от немската данъчна администрация, че посоченият адрес за получаване/доставка на стоки не съществува, съответно на него не може да се осъществи разтоварване. Дружеството не осъществява търговска дейност на адреса, няма отчетени обороти, управителят му не е в Ф. и има досие за измами с ДДС.
Административният орган се е позовал на събраните доказателства, поради което е направен извод, че те не доказват реално осъществени ВОД. Освен това изпратените потвърждения от немското дружество също не променят този извод, понеже те не отговарят на изискванията на чл. 45 от ПЗДДС. Конкретно липсват данни относно вида, количеството и състоянието на стоката, както и мястото на получаването им. Липсва индивидуализация на лицата, които са предали и приели стоката, няма вид, марка и рег. номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. Налице е и разминаване на датите, понеже е посочена тази от 4.03.2010 г., на която е изготвена фактурата и излиза, че получаването на стоката е преди изпращането й.
Административният орган е приел, че не е налице ВОД, а доставка с място на изпълнение страната, доставката е облагаема със ставка 20 %, поради което с ревизионния акт е осъществена корекция на декларирания резултат от дружеството за ревизирания данъчен период.
2. За данъчен период м. 02. и м. 03.2010 г. ревизираното дружество е декларирало вътреобщностни доставки с предмет "мобилни телефони С." за M. S.A., Л.. По повод на издадените фактури се констатира, че продажбата е за 5 100 броя телефони, с условия на доставката FOB и авансово плащане. Представени са 4 броя потвърждения от купувача за получаване на стоката. Представена е международна товарителница, като се констатира, че на 11.02.2010 г. стоката - 3 000 броя телефони са предадени на превозвача [фирма]. Посочен е регистрационният номер на превозното средство. За превоза на прецесната стока са представени и други 2 броя товарителници, като се установява, че стоката е предадена на превозвача [фирма] на 5.03.2010 г. и на 22.03.2010 г. Тя е получена от люксембуркското дружество. Посочен е и регистрационният номер на превозното средство.
И на двата посочени превозвача са извършени насрещи проверки, като от тях са представени товарителници и обяснения, и се констатира, че стоките са пренасочени за италианско дружество в РИталия. На 11.02.2010 г. автомобилът е натоварен в С., а от Л. на 13.02.2010 г. е натоварен за Италия, където стоката е получена от M. M. S., съгласно поставения печат в кл. 24 от товарителницата. Второто търговско дружество - превозвач е използвал подизпълнител [фирма]. Товарът не е бил пломбиран, използвани са второ и третокласни пътища, за които не са заплащани такси.
Административният орган е приел, че стоките са транспортирани до Л., но е фактуриран транспорт до Италия, от пътните листове не може да се уточни точния маршрут. По отношение на потвържденията за получаване липсва място и получател, не е посочен адрес на получаване, дата на получаване, но е налице датата на фактурата. Липсва индивидуализация на лицата предали и съответно приели стоката, не е индивидуализирано транспортното средство, с което е извършен транспортът, вид, марка, рег. номер на същото.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като експертът дава заключение, че продажбата на стоки - телвизори и телефони е осчетоводена при ревизирания субект, че по доставките е осъществено плащане от получателите, както и че е налице способност за продажба на тези стоки по вид и колигечство по отношение на търговското дружество, адресат на ревизионния акт.
Административният съд - С. град е направил извод за незаконосъобразност на ревизионния акт, като съображенията му са свързани с преценка на представените заверени копия от фактурите, потвържденията от купувачите за получаване на стоките и международните товарителници, наличието на идентификационни номера по ДДС на получателите. За да се обоснове съдът е направил подробен анализ на разпоредбата на чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС, в приложимата редакция. Отграничил е основният спорен момент, а именно реалното транспортиране на процесните стоки от територията на страната до територията на друга държава - членка, с оглед квалифицирането на доставките като ВОД, облагаеми с нулева ставка. При преценката на този факт изрично е посочено, че следва са се съобразят условията на доставките, а именно E. и FOB.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Съдът е отграничил спорния момент по делото, подробно е обсъдил установената фактическа обстановка по делото според събраните в административното производство доказателства и съответно е анализирал приложимите правни разпоредби. Съдът обаче неправилно е преценил доказателствата по делото, като за точност следва да се посочи, че съдебно-счетоводната експертиза не установява факти, различни или спорни. Не се оспорва, че по повод процесните доставки са издадени фактури, както и тяхното осчетоводяване при ревизирания субект, осъщественото плащане по тях, както и възможността стоките, които са техен предмет да бъдат доставени, видно от заключението и разпита на вещото лице в съдебно заседание от 26.05.2014 г. От фактическа страна се установява кои фирми са осъществявали процесния транспорт, а именно посочените по-горе, както и една в качеството на подизпълнител. В ревизионното производство са направени насрещни проверки при тях, представени са доказателства и са дадени обяснения по повод обсъжданите доставки. И при двете категории доставки с оглед предмета, получателя и данъчния период се констатира, че е осъществен транспорт по отношение на трети лица - фирми, в други страни - Великобритания и Италия. По отношение на немската фирма е осъществена проверка по линия на информационния обмен, констатирано е, че фирмите - получатели имат идентификационни номера по ДДС, които са валидни. Така остава да се направи преценка дали първоинстанционният съд е обосновал правилен или не извод относно прилагането на чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС, в която разпоредба урежда доказването на вътреобщностни доставки или конкретно документите, които удостоверяват извършването на такива доставки на стоки към м. 02 и м. 03.2010 г.
По повод на доставките съдът е приел с оглед условията на доставките, посочени по-горе, че следва да се преценява хипотезата на чл. 45, т. 2, б."а" от ППЗДДС, понеже транспортът е за сметка на купувачите. Според него са представени и двете категории документи, които се изискват - потвърждения от купувачите за получаване на стоките и транспорти документи. Представени са два броя товарителници по повод доставката към германското дружество - тази на стр. 420 от съдебното досие и тази на стр. 421 от същото, като първата е по повод превоза до Л., а втората - до Великобритания. Процесната, относима към доставката, която се обсъжда не съдържа в кл. 4 и кл. 24 датата на получаване, подпис и печат за получател. Съдът се позовава на представеното потвърждение за получаване на стоката, в което не са посочени датата и мястото на стоката, вида, марката и регистрационния номер на превозното средство, с което е извършен транспорта, но тези обстоятелства се установяват от представените товарителници, включително и тази по повод транспорта до Великобритания. Касационното възражение в тази част на спора е насочено именно към неправилната преценка на доказателствата по делото и то е основателно. Касаторът се позовава на липса на втория ексземпляр на товарителницата, намиращ се при превозвача, какъвто не е представен при осъществената насрещна проверка на същия, както и на факта, че втората товарителница предхожда по дата първата - 1.03.2010 г. Същият е обсъждан в мотивите на административния акт и не представлява ново обстоятелство извън тези, установени още в ревизионното производство. Освен това съдът изрично е посочил, че потвърждението от получателя не съдържа данни относно мястото, датата на получаване на стоката, вида, марката и регистрационния номер на превозното средство. Следователно при констатираното противоречие в мотивите и извода на съда относно доказването на транспортирането по един от двата алтернативно посочени в подзаконовата норма начини, следва да се приеме, че правилно ревизиращият орган е приел, че транспортът не се явява доказан по категоричен начин, съответно е налице доставка, облагаема със ставка 20 % и правилно е осъществена корекция на декларирания резултат. Обжалваното решение в тази част на спора следва да се отмени и постанови решение по съществото на спора.
По повод доставките към люксембургската фирма съдът е изложил аналогични съображения при преценяване на доказателствата и приложението на подзаконовата норма. Представени са два броя международни товарителници (стр. 225 и сл. от съдебното досие), които съдържат в кл. 24 подпис и печат, но нямат адрес на получател, като в дадените обяснения от превозвача едноличен търговец "Е.-В.-64-В. Х." се посочва, че е извършено претоварване и транспортиране до Италия, както беше посочено по-горе. По повод втория превозвач [фирма], с подизпълнител [фирма] също се установява, че е осъществен транспорт до Италия и като такъв е фактуриран от превозвача. Маршрутът не е установен, а товарителниците са оспорени. Както посочва и касаторът в тази част на спора, последните доказателства са частни, не се ползват с материална доказателствена сила, като по повод автентичността им не са ангажирани доказателства, което е в тежест на страната, която ще ги ползва. По повод на потвържденията (стр. 528 и сл. от съдебното досие) по делото не се спори, че те не съдържат адрес на получател, дата на получаване, индивидуализация на лицата предали и приели стоката, вида, марката и регистрационния номер на превозното средство, което е извършило транспорта. Следователно и в тази част на спора транспортът не се явява доказан по категоричен начин, налице са доставки, облагаеми със ставка 20 % и правилно е осъществена корекция на декларирания резулат. Обжалваното решение следва да се отмени и в тази част и се постанови решение по съществото на спора.
При този изход от делото на касатора следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция, чл. 8, ал. 1, т. 5 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на авкотаските възнаграждения, общо в размер на 5 106.45 лв. за двете инстанции.
Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 3869 от 11.06.2014 г. по адм. дело № 10794 по описа за 2013 г. на административния съд – С. град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] (преименувано на [фирма]), срещу ревизионен акт № 291200123 от 5.06.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП "ГДО", потвърден с решение № 1732 от 10.10.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр.С..
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр.С. сумата 5 106.45 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.