Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни жалби на юрисконсулт С. К. М, в качеството й на процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- [населено място], при Централно управление на Националната агенция за приходите и на [фирма], чрез пълномощника си адв.Т. Д, срещу решение № 3016 от 08.05.2014 г. по адм. дело № 11567 по описа за 2012 г. на административния съд - С. град.
В касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр.С. са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на търговското дружество в обжалваната част, както и присъждане на съдебни разноски.
В касационната жалба на [фирма] са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора в обжалваната част с присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр.С. и неоснователност на касационната жалба на [фирма].
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Първата касационна жалба е основателна, а втората касационна жалба е неоснователна.
Административният съд – С. е сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 1113019 от 16.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-С., в частта потвърдена с решение № 1942 от 10.08.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" – [населено място], при ЦУ на НАП, относно установени задължения по ЗДДС, във връзка с отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05; м. 06; м. 07; м. 08; м. 09; м. 10.2011 г. по доставките от [фирма] и [фирма]. По жалбата на Дирекция "ОДОП"-гр.С..
За да отмени ревизионния акт относно фактурата, издадена от [фирма], съдът е приел за установено, че предмет на доставката е покупка на "конзоли", като в нея е посочена доставка на конкретен брой стоки от конкретен вид. Плащането е извършено по банков път, а получената стока е свързана с основната облагаема дейност на жалбоподателя. В случая съдът е приел, че фактурата съдържа всички изискващи се от ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) реквизити и замества писмен договор между страните. Позовал се е на решение С-18/11г на СЕС и е приел, че липсата на персонал, материали и активи, както и отчетени разходи в счетоводството на доставчика не е достатъчно да изключи правото на приспадане, както и че евентуалното неизпълнение от страна на същия на някои счетоводни изисквания не може да постави под въпрос правото на приспадане за получателя на платения по фактурите ДДС, когато фактурите съдържат цялата изискваща се информация по чл. 226 от Директива 2006/112.
Настоящият състав намира извода на съда за неправилен. Спорният момент е дали при липса на други доказателства освен процесната фактура се установява реалността на доставката на стоката "конзоли". Както е приел съдът от съдържанието на процената фактура, която е двустранно подписана се установява, че доставката на стоката е индивидуализирана по количество, единична цена и обща стойност. По делото обаче не са ангажирани доказателства относно съхранението, транспортирането и предаването на процесната стока. Наличието само на счетоводен документ не се явява достатъчно, за да се приеме, че законосъобразно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Действително не се оспорва начисляването на данъка върху добавената стойност, както и плащането на фактурираната стойност на стоката, но не се доказва предаването на същата в разпореждане на получателя по доставка, т. е. факта на действителното осъществяване на същата, каквото е изискването на механизма на облагане с този данък. Не може да се приеме, че доставката е такава, като доказването е в тежест на ревизираният субект, упражнил това право на приспадане. Същият е следвало да установи с допустими доказателства именно това прехвърляне на стоката, макар и тя да е индивидуализирана по вид, количество и стойност, от доставчика на получателя. Счетоводната фактура има съдържанието, което се изисква от ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО), но тя сама по себе не обуславя извод за реалност на доставката и за законосъобразно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит.
С оглед на изложеното е незаконосъобразен изводът на съда за реалност на доставката. Доводът на касатора за липса на приемо-предавателен протокол е основателен. Решението в тази част следва да се отмени и постанови решение по съществото на спора. По жалбата на [фирма]:
За да отхвърли жалбата на дружеството, в частта относно отказано право на данъчен кредит по 12 броя фактури, издадени от [фирма], съдът е приел за установено, че предмет на доставката са услуги по изработка на различни рекламни материали и интернет сайт, т. и. услуги като липсват доказателства за конкретен обем на същите, съответстващ на фактурираната стойност. Поради липса на писмен договор между страните, както и на приемо-предавателни протоколи за документиране на изпълнението, съдът е приел че показанията на разпитания свидетел и декларациите на служители на жалбоподателя само установяват факта, че са разнасяни рекламни материали и че сайтът е бил разширен. Не се установява факта, че именно тези материали са били изготвени и предоставени от доставчика, в някакво конкретно количество, като не е установено как и кога е извършено разработването и дизайна на сайта на жалбоподателя. Доказателства за индивидуализация на процесните услуги, количества и начин на определяне на продажната цена не са ангажирани в хода на данъчното и съдебното обжалване, поради което законосъобрзано съдът е приел, че не е установен факта на реалното извършване на процесните услуги.
Изводите на съда се споделят от настоящия състав поради факта, че фактурите за доставка на услуги са непълни, като включително от заключението на вещото лице и от разпита на свидетеля не се установява необходимата информация за определяне на сделката. В тази насока фактурите не съдържат достатъчно необходима информация, в какво се изразява дизайна и предпечатната, и печатна дейност на рекламната листовка, какъв е броят на същите и как е определена единичната стойност на услугата за един брой листовка. В този смисъл е решение от 08.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12 г. Обжалваното решение в тази му част следва да остане в сила.
При този изход от спора на първия касатор следва да се присъждат съдебни разноски обща за двете инстанции в размер на 754.16 лв., съобразно действащата редакция на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, към постановяване на определението за даване ход на делото по същество.
С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3016 от 08.05.2014 г. по адм. дело № 11567 по описа за 2012 г. на административния съд - С. град, в частта, с която е отменен ревизионен акт № 1113019 от 16.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-С., в частта потвърдена с решение № 1942 от 10.08.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" – [населено място] относно отказано право на данъчен кредит по доставка, за която е издадена фактура № 2000000104 от 25.10.2011 г., издадена от [фирма], както и в частта на съдебните разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу ревизионен акт № 1113019 от 16.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-С., в частта потвърдена с решение № 1942 от 10.08.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" – [населено място] относно отказано право на данъчен кредит по доставка, за която е издадена фактура № 2000000104 от 25.10.2011 г., издадена от [фирма]
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3016 от 08.05.2014 г. по адм. дело № 11567 по описа за 2012 г. на административния съд - С. град в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА [фирма] да заплита на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр.С. сумата 754.16 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.