Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Миграция“ в Министерството на вътрешните работи, [населено място], [улица] срещу Решение № 438 от 25.01.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №8339/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменил отказ, рег. №УРИ-536400-17477 от 27.07.2015 г. на директора на Дирекция „Миграция“ за предоставяне на право на дългосрочно пребиваване в Р. Б на В. С., гражданин на К.. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – директорът на Дирекция „Миграция“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага фактите по делото и счита, че съдът неправилно приел, че в периода 10.05.2013 г. – 19.09.2013 г. В. С. пребивавал законно в страната като направил аналогия с §1, т. 3б от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ). Съдът не отчел, че органът не твърди в посочения период г-н С. да е бил незаконно пребиваващ чужденец, предвид факта, че е бил извън територията на страната, а само, че в посочения период не е имал законово основание да пребивава на територията на страната, поради което няма как този период да се отчита като законно пребиваване.

В посочения период г-н С. няма издадено разрешение за пребиваване от службите за административен контрол на чужденците, нито виза за целия период – до 04.09.2013 г., когато влиза в страната с нова виза, тип „D“, нито има международен договор за безвизов или облекчен режим, от който да се ползва. В този смисъл е и чл. 22, ал. 1 ЗЧРБ. В периода на отсъствие от страната г-н С. не изпълнявал нито една от хипотезите на чл. 22, ал. 1 ЗБРБ.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да...