Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ш. А., гражданин на Ислямска република П., срещу Решение №167 от 25.02.2016 г. на Административен съд, С. област, постановено по административно дело №97/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Ш. А. срещу Заповед №УРИ-4379-ОЧ-59 от 05.01.2016 г. на началника на Гранично полицейско управление – К., с която на основание чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) е настанен принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци.

Касационният жалбоподател – Ш. А., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че са налице всички предпоставки за прилагане на принудителната мярка. Не обсъдил факта, че не му е предоставен срок за доброволно напущане на страната по смисъла на чл. 39б от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ). В оспорената заповед липсват данни да са търсени и обсъдени по-леки мерки за административна принуда. Съдът в решението си, вместо обосновано да прецени дали това неизпълнение на задълженията на органа води до незаконосъобразност на заповедта спрял до описване на правната уредба.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалваната заповед. Касаторът се представлява от адв. М. Х, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба – началникът на Гранично полицейско управление – К., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано, в съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че са налице предпоставките на чл. 44, ал. 6 и 8 ЗЧРБ за прилагане на мярката. Съдът обсъдил доводите на касатора относно приложимостта на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на...