Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуалния представител Т., против решение № 2389 от 06.04.2015 г., постановено по адм. д. № 9857/2014 г. от Административния съд С. - град. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението се обжалва и от Г. С. чрез процесуалния му представител адв. К. - с твърдение за нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – А. И. Н. – Д., представя писмен отговор, в който оспорва като неоснователна касационната жалба. В него е направено и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд - състав на Пето отделение, като обсъди наведените в касационните жалби доводи, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, за които обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са допустими.

Разгледани по същество, са неоснователни, по следните съображения:

С обжалваното решение съдът отменя по жалба на А. И. Н. – Д. решение № Ж-63/Ж-95 от 10.09.2014 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в частта му, с която е отхвърлена, като неоснователна нейна жалба с рег. № Ж-63/14.02.2014 г. срещу интернет сайт zdoi.gkzj.org поради липсата на установено нарушаване на правата на жалбоподателя, предвид разпоредбите на ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД) и връща преписката на КЗЛД за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдебният състав приема, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон.

Обжалваното решение е постановено след събиране и обсъждане на всички относими по делото доказателства, а оспореният административен акт е преценен за законосъобразност съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, след излагане на аргументирани съображения по направените от страните възражения. Няма спор по възприетата от съда фактическа обстановка: Производството пред административния орган е започнало по жалба рег. № Ж - 63/14.02.2014 г. на А. И. Н. - Д., с твърдение за нарушение на ЗЗЛД тъй като личните и данни – четирите и имена, „са достъпни до всеки гражданин, който реши да ползва конкретен интернет-сайт, който е собственост и се администрира от български гражданин, на територията на Р.България“, като уеб сайта е zdoi.gkzj.org и жалба рег. № Ж – 95/13.03.2014 г. и по жалба на Д. С. К. с твърдение за нарушение на ЗЗЛД тъй като личните му данни – неговите имена, „са достъпни до всеки гражданин, който реши да ползва конкретен интернет-сайт, който е собственост и се администрира от български гражданин, на територията на Р.България“, като уеб сайта е zdoi.gkzj.org., като КЗЛД е обединила жалбите на А. И. Н. – Д. и Д. С. К. на основание чл. 32 от АПК за разглеждане в едно производство.

От доказателствата по делото е видно, че в цитирания сайт са изложени за достъп имената на жалбоподателката във връзка със съдебни решения, постановени от състави на Върховен административен съд при липса на изразено от нейна страна съгласие личните данни да бъдат обработвани от собственика, заинтересована страна и администратор на уеб сайта zdoi.gkzj.org Г. С..

Анализът на доказателствения материал обуславя извода на съда, че личните данни на Д. не са обработени от заинтересованата страна-Г. С. в обществен интерес, т. е при условията на чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗЛД и са нарушени изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Данните са обработени в противоречие с материалноправните разпоредби и надхвърлят целите на обработката.

Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Неоснователни са касационните възражения за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт.

Решаващият съд анализира нормативните разпоредби на националното законодателство и на европейското законодателство, както и относимата към разглеждания казус практика на СЕС, като изводите му за нарушение на защитата на личните данни на жалбоподателката, са в съответствие с обсъденото решение по дело С-131/12 на СЕС, и на чл. 4 и чл. 2 от ЗЗЛД.

Обстоятелството, че уеб сайтът zdoi.gkzj.org. показва единствено информация, публикувана на интернет страницата на Върховния административен съд не опорвергава извода на административния съд за незаконосъобразност на решението на КЗЛД за липса на нарушение на правата на Д. по ЗЗЛД.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД гласи, че администратор на лични данни е всяко физическо или юридическо лице, както и орган на държавна власт или на местно самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на лични данни, а в случая това е Г. С., който и като заинтересована страна е задължен да обработва личните данни на физическите лица в случаите когато това е допустимо при наличие на поне една от предпоставките посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, нещо, което той не е направил.

Изложеното мотивира съда да приеме, че личните данни на А. Н. – Д. не са обработени от Г. С. в качеството му на администратор, собственик на интернет сайт и заинтересована страна при условията на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД, с което са нарушени изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото.

С оглед изхода на спора касационният жалбоподател Комисия за защита на личните данни следва да заплати на ответника А. И. Н. – Д. разноски по делото представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева на основание Наредба за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2389 от 06.04.2015 г., постановено по адм. д. № 9857/2014 г. по описа на Административния съд С. - град.

О. К за защита на личните данни да заплати на А. И. Н. – Д. от [населено място] съд. адрес [улица], сграда [номер], офис [номер] сумата от 300 лева разноски по делото представляващо адвокатско възнаграждение на основание Наредба за минималните размери на адвокатски възнаграждения Решението не подлежи на обжалване.