Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба на А. Д. С. от [населено място] срещу решение №1880/21.03.2015 г., постановено по адм. дело №12098/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег.№з-19059/22.10.2014 г. на директора на Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи /СДВР/.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс.
Ответната страна - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи не е взел становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд София - град е била заповед рег.№з-19059/22.10.2014 г. на директора на СДВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 /една/ година, за нарушение на служебните задължения, изразяващо се в това, че на 23.06.2014 г. А. С. е оставил в дома си в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ап 51, без надзор (в шкаф зад спалня, който не се заключва) служебното си оръжие пистолет "М." с №В., както и личния си пистолет марка "R." №, като същият е съхранявал посочените оръжия в шкаф зад спалнята, който не се заключва и съпругата му е знаела това, като е имала достъп до тях, като на посочените в заповедта време и място съпругата му В. Л. С. е намерена мъртва, като след направения оглед на местопроизшествието е установено, че пистолетът с който е простреляна С. е служебното оръжие марка пистолет "М." с №В., зачислено на съпругът й А. С.. Наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 5, ал. 5 от Инструкция №Iз-37/12.01.2012 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители в МВР и е приел, че с действията си полицай А. Д. С. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи, съставомерно на чл. 227, ал. 1, т. 2 от Правилник за прилагане на ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ППЗМВР отм. ), за което се налага дисциплинарно наказание "порицание".
Събраните по делото доказателства сочат по категоричен начин, че на 23.06.2014 г. А. С. е оставил в дома си в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ап 51, без надзор (в шкаф зад спалня, който не се заключва) служебното си оръжие пистолет "М." с №В., както и личния си пистолет марка "R." №, като същият е съхранявал посочените оръжия в шкаф зад спалнята, който не се заключва и съпругата му е знаела това, като е имала достъп до тях, различно от разпоредената му в чл. 5, ал. 5 от Инструкция №Iз-37/12.01.2012 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители в МВР забрана за оставяне на служебното му оръжие без надзор. През посочения в заповедта период, А. Д. С. младши автоконтрольор I степен 03 група "Контрол, регулиране в ЦГЧ и осигуряване на маршрути" на 02 сектор "Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" към отдел "Пътна полиция" при СДВР) е оставил в дома си без надзор служебното си оръжие пистолет "М." с №В., както и личния си пистолет марка "R." №, като не е положил необходимата грижа за съхранението им. Следователно правилен е изводът на съда, че така описаното деяние е достатъчно да обоснове извод за неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи, представляващо нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР отм. , за което законът предвижда налагането на наказание "порицание".
Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не са налице доказателства, обосноваващи извод, че жалбоподателят е запознат с Инструкция №Iз-37/12.01.2012 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители в МВР. Същата представлява подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция установена в чл. 7, ал. 3 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), като цитираната инструкция е издадена от Министъра на вътрешните работи, в качеството му на висшестоящ орган, който дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Въпросната инструкция е била обнародвана в ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 г. и същата е била част от действащото право, съответно е била част от служебните задължения на служителя, при което неспазването й правилно е определено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗМВР отм. , което е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Тези факти заедно с обстоятелството, че като полицейски служител С. е длъжен да познава нормативната уредба (длъжностна характеристика) мотивират заключението, че служителят виновно не е изпълнил задълженията си по цитираната по-горе инструкция.
С оглед на гореизложеното обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния закон следва да бъде оставено в сила.
Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1880/21.03.2015 г., постановено по адм. дело №12098/2014 г. на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.