Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 323, ал. 4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба на С. А. М. против решение № 2117 от 24.02.2016 г., постановено по адм. д. № 7727/2015 г., постановено от тричленен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение, с искане за отмяната му и решаване на делото по същество с отмяна на решението на Висшия съдебен съвет. Основните оплаквания на касатора, наведени в мотивираната касационна жалба са за нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд поради приетото редовно провеждане на административното производство пред дисциплинарнонаказващия орган, и приетото за доказано дисциплинарно нарушение от страна на съдия М., което обосновава наложеното дисциплинарно наказание „намаляване на основното трудово възнаграждение с 20% за срок от 1 г. и 6 месеца“.

Ответникът – Висш съдебен съвет (ВСС) – чрез процесуалния си представител юрк.. М, оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, 5-членен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК. При разглеждането й по същество установи:

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, Шесто отделение, отхвърля жалбата на С. А. М. от [населено място] срещу решение на Висшия съдебен съвет, взето по т. 36 от протокол № 25 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 14.05.2015 г., с което е прието, че М., като съдия в Районен съд – В. П е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), и на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание „намаляване на основното...