Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място], чрез неговите пълномощници адв. Ю. М и адв. Е. Е, срещу решение № 908 от 20 февруари 2015 година, постановено по адм. д. № 3604/2014 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 2101307591/14 ноември 2013 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], в частта му, която епотвърдена с решение № 356/24 февруари 2014 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП”) [населено място], относно определено задължение в размер на 140 819, 76 лева, произтичащо от непризнато анулиране през данъчен период месец ноември 2012 година на фактури № 0000000004/07.05.2008 година и № 0000000005/07.05.2008 година, издадени от дружеството на [фирма]-И. и в частта на начислените лихви за забава в размер на 93 483, 21 лева.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касация – директорът на Дирекция „ОДОП” [населено място], чрез своя процесуален представител юрк. Е. М, в съдебно заседание, оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационни жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на [фирма] срещу РА № 2101307591/14 ноември 2013 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], в частта му потвърдена с решение № 356/24 февруари 2014 година на директора на Дирекция „ОДОП”...