Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. К. Д. от [населено място] срещу решение № 79 от 12.11.2015 г., постановено по адм. д. № 127/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място]. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж., моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - [населено място] е отхвърлил жалбата на Р. К. Д. от [населено място] против решение № 1040-18-15 от 3.09.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 181-00-893-7 от 6.08.2015 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, определящо нов период на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1, т. 1 КСО.

Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Същото не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон.

В мотивите към съдебния акт са обсъдени периодите за изплатените обезщетения поради временна неработоспособност, причинена от трудова злополука. В тази връзка е съобразено решение

№ 53 от 28.05.2015 г., постановено по адм. д. № 52/2015 по описа на Административен съд - [населено място], решение № 22 от 4.03.2015 г., постановено по адм. д. № 4/2015 по описа на същия съд, последното потвърдено с решение № 6635 от 5.06.2015 г. по...