Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решение № 5425 от 04.08.2015 г. по адм. дело № 5649/2015 г. по описа на Административния съд-С. град, в частта, в която по жалбата на Ч. Х. Т., гражданин на И., е отменено издаденото от този орган решение №1019/16.02.2015 г., в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено. Ответникът Ч. Х. Т. не е взел становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна.
Административният съд е установил, че Ч. Х. Т., гражданин на И., подал до Държавната агенция за бежанците молба за закрила № 190 от 19.05.14 г. Молбата е последваща по смисъла на §1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Първата молба на чужденеца била отхвърлена и отказът на оторизирания административен орган бил потвърден с влязло в сила решение на Върховния административен съд. На интервюто след подаването на втората молба чужденецът разказал, че пристигнал нелегално в България от Турция през юли 2011 г. Искането си за закрила мотивирал с общата обстановка в държавата му по произход, както и с проблеми, които имал с роднини поради желанието му да сключи брак с момиче, което те не одобрявали. Като друга причина за напускането на И. изтъкнал желанието си да намери работа и по - добър живот в страна от Европейския съюз.
С решение №1019/16.02.2015 г. заместник–председателят на Държавната агенция за бежанците отказал на чужденеца статут на бежанец и хуманитарен статут. Според изложените в решението мотиви, молбата е неоснователна, тъй като причините за търсената закрила не обосновавали риск за живота и свободите на чужденеца, били от лично естество и не попадат в обхвата на закона. Чуждият гражданин не доказал основателни опасения от преследване в държавата по произход. Не били налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, нито разширенията по тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по чл. 15, б. „в” от Директива 2004/83. В административния акт е отбелязано, че въпреки влошаването на сигурността в голяма част от територията на И., не може да се твърди, че върху цялата територия на страната има толкова високо ниво на безогледно насилие, че всеки, който се завърне на територията на страната, ще бъде изложен на такова насилие.
Административният съд приел, че оспореният административен акт е издаден в кръга на правомощията на административния орган, делегирани със заповед № 03-51/22.02.2015 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. Съдът потвърдил преценката на органа, че по отношение на кандидата не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политически убеждения. Затова отхвърлил жалбата в частта срещу постановения отказ за предоставяне на статут на бежанец.
В частта, в която административният орган отказал хуманитарен статут, съдът отменил административния акт по съображения, че е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според изложените от съда мотиви, органът не изяснил относимите факти и обстоятелства. Административният съд изтъкнал, че за кандидата на статут може да съществува реална опасност от тежки посегателства, възникнала от събития, които са настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход. В случая от значение била преценката на степента на насилието, което характеризирало протичащия в И. въоръжен конфликт и дали то е достигнало такова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че всяко цивилно лице, върнато в тази страна или евентуално в съответния регион, поради самото си присъствие там би било изложено на реална опасност от тежки посегателства.
Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, но е нарушил материалния закон.
Административният съд е направил неправилна преценка на законосъобразността на административния акт. Административният орган е анализирал подробно релевантните факти, които характеризират личното положение на кандидата и сигурността на държавата по произход. Основателно е посочил е, че изтъкнатите от кандидата причини за напускането на И. са лични и са свързани с желанието му да живее в страна от Европейския съюз, поради което не могат да се разглеждат като предпоставки за получаването на статут по чл. 9 ЗУБ.
За установяване на актуалната ситуация в държавата И. органът обсъдил информацията, съдържаща се в справка, изготвена в съответствие с Методологията на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход. В справката е отбелязано, че И. има тежки проблеми като: политически мотивирани, сектантски и етнически убийства, включително извършените от терористични организации, издевателства, както от страна на държавни органи, така и от нелегални групировки. В столицата Б. се извършват кръвопролития с атентатори-самоубийци. Терористични атаки, които създават страх, хаос и напрежение, има във всички краища на страната, най-вече в провинциите Н., С., Д., Б. и К..
Независимо от наличието на сериозни рискови фактори обаче, не може да се направи извод, че всяко цивилно лице, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради присъствието си на тази територия.
Съдът е пренебрегнал данните, че Ч. Х. Т. е кюрд по етнически произход, а по религиозни убеждения - мюсюлманин сунит. Роден е и е живял в област С., Иракски К., а семейството му живее там и сега. Иракски К. е кюрдска автономна област в северната част на И., която се управлява от регионално правителство. Преобладаващата част на населението са мюсюлмани сунити. А. район разполага с елитни бойни части, наречени "пишмерга", които успешно воюват с терористичната групировка "Ислямска държава" и опазват сигурността в района. В зависимост от актуалната информация за този регион следва да се приеме, че животът и личността на Ч. Т. няма да бъдат застрашени при завръщането му, тъй като на територията на Иракски К. не се водят бойни действия. Поради по-сигурната обстановка, Кюрдистанският регион е един от основните пунктове за приемане на вътрешно разселени (справка № ЧР-450/18.04.2016 г. на дирекция "Международна дейност" при Държавната агенция за бежанците ).
С оглед общите условия, които съществуват в Иракски К., и личните обстоятелства относно молителя, в съответствие с чл. 8 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, първоинстанционният съд е следвало да направи извод, че Ч. Т. не се нуждае от търсения статут, тъй като районът, в който е живял преди да напусне страната, се характеризира с относителна стабилност, и ако се завърне, няма да е изложен на реална опасност от тежки посегателства и ще има достъп до закрила. Чужденецът може законно да пътува дотам и ще получи достъп, тъй като притежава иракски национален паспорт, валиден до 25.05.2019 г.
Като е отказал субсидиарна закрила по молбата на Ч. Т., административният орган законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ (редакция ДВ, бр. 52 от 29 юни 2007 г.), според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, тъй като там може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила.
Поради допуснатото неточно приложение на материалния закон решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени в частта, в която е отменено решение № 1019/16.02.2015 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Ч. Х. Т.. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на чужденеца срещу административния акт в тази част.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5425 от 04.08.2015 г. по адм. дело № 5649/2015 г. по описа на Административния съд-С. град в частта, в която по жалбата на Ч. Х. Т., гражданин на И., е отменено издаденото от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците решение № 1019/16.02.2015 г., в частта за отказ за получаване на хуманитарен статут, и В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ч. Х. Т., гражданин на И., срещу решение № 1019/16.02.2015 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, в която е получил отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Решението не подлежи на обжалване.