Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на адв.И.Н, в качеството му на процесуален представител на Н.Е, управител на „ММ-Плюс“ ЕООД, срещу решение № 6370 от 02.11.2018 г. по адм. дело № 5509 по описа за 2018 г. на административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение № 000030-5835 от 11.05.2018 г. на Държавната комисия по хазарта.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на закона и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Не се претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - Държавната комисия по хазарт оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт Р.Д и с възражение по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - София град е било решение № 000030-5835 от 11.05.2018 г. на Държавната комисия по хазарта. То е постановено на основание чл. 22, ал. 1, т. 1, чл. 86, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 44, ал. 1 от ЗХ (ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА) (ЗХ) и с него е отнет дадения с решение № 000030-2306/09.03.2018 г. на „ММ-Плюс“ ЕООД лиценз за организиране на хазартни игри....