Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.Д, чрез пълномощника й адвокат С.Г срещу решение № 272 от 27 юни 2019 год., по адм. дело № 213 от 2019 год., по описа на Административен съд -Враца. С него е отхвърлена жалбата й против заповед № 49 от 12 февруари 2019 год. на Изпълнителния директор на Държавен фонд 'Земеделие', с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл от същия закон е прекратено служебното й правоотношение и е осъдена да заплати в полза на Държавен фонд 'Земеделие' - София сумата от 100, 00 лева (сто) разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и неоснователност отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Ответникът – Изпълнителният директор на Държавен фонд 'Земеделие', чрез пълномощника му юрисконсулт Т.Л, в писмено становище до съда от 20 януари 2020 год. оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Изразява становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на касатора.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е постановено след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт от лице, за което същият има...