О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
гр.София, 04.02.2026 година
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:
Председател: Боян Балевски
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2333 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. И., чрез адв.А. Д., срещу решение № 199 от 11.07.2025г. по възз. т.д. № 134/2025г. на Апелативен съд - Варна. С него е потвърдено решение № 285/13.12.2024г. по гр. д.№ 197/2024г. на Окръжен съд - Шумен, с което по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск на „Банка ДСК“ АД, [населено място], се признава за установено, че Т. И. дължи вземане в размер на сумата 45 289.43лв., за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и такса изискуемост, произтичащо от договор за кредит за текущо потребление от 23.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 07.12.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.№ 2715/2023г. на Районен съд - Шумен.
Основано на бланкетни оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 ГПК не са въведени конкретни основания за допускане на касационно обжалване и не са формулирани правни въпроси.
В подадения писмен отговор, насрещната страна, ищецът „Банка ДСК“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт Т. Х.-Т., оспорва наличието на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол...