О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 516

София, 04.02.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. №3060/2025 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „СТИМИ - 97“ ООД, Ботевград, подадена чрез адвокат Х. Я., срещу решение № 64 от 12.03.2025 г. по в. гр. д. № 764/2024 г. на Окръжен съд – Враца в частта, с която е потвърдено решение № 432 от 02.07.2024 г. по гр. д. № 2186/2024 г. на Районен съд – Враца за отхвърляне на иска за разликата над 560 лв. до пълния предявен размер 6 809.53 лв. С първоинстанционното решение предявеният от касатора иск по чл. 210, ал. 5 вр. чл. 203, ал. 1 КТ за ангажиране имуществената отговорност на ответника Х. К. Ц. за заплащане на сумата в общ размер на 6809, 53 лв., представляваща обезщетение за претърпени от работодателя имуществени вреди, вследствие на причинено по непредпазливост от ответника Х. К. Ц. ПТП на 04.09.2020 г. по време на командировка в Германия, е отхвърлен за разликата над 560 лв. до пълния претендиран размер. В касационната жалба се твърди, че решението в отхвърлителната му част е неправилно, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск в пълен размер.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от Х. К. Ц., със съдебен адрес – [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат М. Г., в който е изразено становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на подадената жалба. Направено е искане за присъждане на разноски.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 210, ал. 5 КТ във вр. с чл. 203, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от общо 6 809, 53 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството-работодател „СТИМИ – 97“ ООД имуществени вреди, вследствие на причинено по непредпазливост от ответника Х. К. Ц. ПТП на 04.09.2020 г. по време на командировка в Германия. Приел е, че първоинстанционното решение в обжалваната му от „СТИМИ - 97“ ООД част, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над размера на трудовото възнаграждение на работника до пълния размер на претендираната имуществена вреда, е правилно, поради което е препратил към мотивите му на основание чл. 272 ГПК. Във връзка с наведените пред въззивната инстанция оплаквания е посочено, че обсегът на имуществената отговорност на работника или служителя се определя от разпоредбите на чл. 203 КТ, според ал. 2 от който, отговорността може да е пълна единствено в случаите, при които вредата е причинена умишлено или е в резултат от престъпление или не е при или по повод изпълнението на трудовите задължения. В останалите случаи, когато вредата е причинена по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността е ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение - чл. 203, ал. 1 КТ. В тази връзка съдът е отхвърлил тезата на дружеството-работодател, че в случая работникът следва да носи пълна имуществена отговорност, като се е позовал на собствените му твърдения във връзка с фактическите обстоятелства по причиняването на вредите, които не са спорни между страните, а и са установени от събраните по делото доказателства. Установено е, че вредата е причинена при изпълнението на трудовите му задължения като шофьор на товарен автомобил и при форма на вината небрежност. За последното съдът се е аргументирал с експертното заключение на приетата по делото автотехническа експертиза, протокол за ПТП и доклад в тази връзка, въз основа на които е стигнал до извода, че причината за ПТП е, че ответникът не се е съобразил с наклона на мястото, на което е бил паркиран автомобилът, с теглото на автомобила и с теглото на стоката в него, и не е взел мерки автомобилът да не може да потегли сам. Доколкото доказателства или твърдения за умишлени или престъпни действия или бездействия на ответника не са събрани по делото, по силата на чл. 206, ал. 1 от КТ същият следва да отговаря имуществено до размера на уговореното месечно трудово възнаграждение.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. „Задължително условие за допустимост на иск по чл. 211 КТ ли е първоначално да се проведе процедура по чл. 210 КТ или по преценка на работодателя може да се търси пълна имуществена отговорност и по общия ред?“.

2. „Чл. 211 КТ за реализиране на пълна имуществена отговорност намира ли приложение за вреда, причинена с форма на вина „груба небрежност“? При положение, че чл. 211 КТ дава възможност за пълно обезщетение по съдебен ред, приложими ли са общите разпоредби, според които обезщетението обхваща всички вреди, независимо по какъв начин са причинени?“.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради следните съображения:

За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, съдът следва да се е произнесъл по същество по формулираните от касатора въпроси, така че същите да са обусловили волята му при постановяване на обжалваното решение. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Формулираният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съгласно т. 4 от същото ТР точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

В мотивите на обжалваното решение съдът е дал изрични отговори на поставените въпроси, основани на поддържаните от дружество в хода на производството искания и твърдения, че следва да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност на ответника. Прието е, че в случая не са налице предпоставките за реализиране на пълната имуществена отговорност на работника, доколкото съобразно конкретно установените обстоятелства е приложимо правилото на чл. 203, ал. 1 КТ, а не това на чл. 203, ал. 2 КТ. Изрично е посочено, че редът на търсене на отговорността не е основанието, разграничаващо ограничената от пълната имуществена отговорност на работника, и съответно не би могъл да дерогира изричната законова уредба за предпоставките, обосноваващи едната или другата. Предвид посоченото, въпросите преповтарят вече наведените в производството доводи, които въззивният съд е разгледал и обсъдил при решаването на делото по същество. Правилността на изводите му обаче не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Независимо от извода за липсата на основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, в допълнение следва да се посочи, че по отношение на специфичната такава /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/ не е изложена надлежна в горепосочения смисъл аргументация – липсва позоваване на противоречива, грешна или остаряла практика, която има необходимост от изясняване, промяна или осъвременяване, нито пък на неясна, непълна или противоречива правна норма от значение за решаването на делото. Правната уредба на имуществената отговорност на работника/служителя, съдържаща се в чл. 203 вр. чл. 210 КТ е ясна и непротиворечива, като по приложението съществува множество съдебна практика, включително и цитирана от въззивния съд, нямаща необходимост от промяна.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят установените като реално извършени разноски в размер на 1000 лв., съобразно представените доказателства за това – договор за правна защита и съдействие от 24.07.2025 г. и преводно нареждане за сумата от същата дата. С. З. за въвеждане на еврото в Р. Б. те трябва да се превалутират в евро, като се присъдят 511.29 евро.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64 от 12.03.2025 г. по в. гр. д. № 764/2024 г. на Окръжен съд - Враца.

ОСЪЖДА „СТИМИ – 97“ ООД, [населено място], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Х. К. Ц., със съдебен адрес [населено място], 511.29 евро деловодни разноски пред касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.