Производството е по чл. 274 ал. 3 във вр. с чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК.

Т. Д. К. от гр. Б.обжалва и иска да се отмени Определение Nо 63 от 20.01.2009 година по възз. ч. гр. д. Nо 643/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила Определение от 14.10.2008 г. по гр. д.Nо 562/2008 година за спиране на исковия процес пои чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ на основание чл. 182 б.”г” ГПК отм., приемайки, че искът по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ е преюдициален на иска по спора за материално право.

Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като спорът по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ има преюдициален характер.

Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК позовавайки се на ТР 1/1995 година.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, налице е обжалваем съдебен акт по см. на чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК /определение/, с което се дава по същество разрешение на друго производство, имащо преграждащо дейстие /, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което и същата е процесуално допустима.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК не е постъпило писмено възражение от противната/ другата/ страна - В. К., Т. В. и станка Т.

Допустимостта на касационното обжалване и при частните касационни жалби в хипотезите на чл. 274 ал. 3 ГПК във вр. с чл. 278 ал. 4 ГПК, е обусловено от наличие на законовите условия за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия, като съобрази наведените от страните доводи и данните по делото, намира, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване на релевираните основания – чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

С обжалваното определение, окръжният съд по частна жалба на Т. К. е потвърдил определение на първата инстанция, постановено по иска по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, с което делото е спряно на основание чл. 182 б.”г” ГПК отм. след като е прието, че заявеният от Т. К. иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ е преюдициално правоотношение, с вързано с обосновава на правния интерес по иска по чл./ 14 ал. 4 ЗСПЗЗ.

Повдигнатият въпрос за съотношението на преюдициалност между исковото производство по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ и това по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, при което е прието, че първият иск е преюдициален на иска по спора за материално право, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Съдебната практика –арг. ТР 1/97 ОСГК ВКС приема, че липсва правен интерес от предявяване на установителния иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, ако ищецът не е установил правото си на възстановяване на земеделския имот, заявено пред ПК/ ОбСЗГ/ или по реда на чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, но поради наличие на възстановяване в полза на друго лице, правото му не може да бъде реализирано докато не се изясни спора, кому е принадлежал процесния имот към момента на включване на земеделския имот в ТКЗС, ДЗС или друга организация, образувана въз основа на тях. Обжалваното определение е съобразено с практиката на съдилищата, поради което и касационното обжалване е недопустимо.

По изложените съображения и на основание чл. 274 ал. 3 ГПК във вр. с чл. 278 ГПК във р. С чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на Т. Д. К. от гр. Б. срещу Определение Nо 63 от 20.01.2009 година по възз. ч. гр. д. Nо 643/2008 год. на Бургаския окръжен съд и потвърденото Определение от 14.10.2008 г. по гр. д.Nо 562/2008 година за спиране на исковия процес пои чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ на основание чл. 182 б.”г” ГПК отм. до приключване на гр. д. Nо 1388/2007 год. на Бургаския районен съд по иска по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: