№ 143
София 05.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. Ч: И. П. М РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3885 по описа за 2020г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А.В.Б, чрез процесуалния представител адвокат Ж. против въззивно решение № 1499 от 8.07.2020г. по в. гр. д. № 5800/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е частично отменено решение № 6199 от 22.08.2019г. по гр. д.№ 10704/2018г. на Софийски градски съд, което обжалва в частта, с която е отхвърлен иска му срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над присъдените 3 000лв. до претендираните 120 000лв., ведно със законната лихва считано от 6.08.2015г.,
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1 НК, като наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.
В изложението към касационната жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава на нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 по следните два въпроса: 1. По какъв начин, според принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдът е длъжен да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение? и 2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства, които са последица от незаконното обвинение, като изложи свои фактически и правни съображения за приемането на едни като относими, имащи значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди и отхвърляне на други обстоятелства като несъотносими? Счита, че в случая не са съобразени релевантните факти, свързани с личността на увреденото лице, високата степен на причинения стрес в ареста и пред вид засягането на личното пространство на жалбоподателя, с оглед извършените претърсвания и изземвания в собственото му и в жилището на родителите му, проведените разговори на разследващите с всички лица от указателя на иззетия му телефонен апарат, регистрирането му в Шенгенската информационна система, вземането на материал, извършените публикации и специално тази от 29.09.2019г. в пловдивски електронен сайт. Позовава се на конкретни решения, на които счита, че въззивния акт противоречи.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Въззивният съд, е преценил за справедлив размер на обезщетение от 3 000лв., като е съобразил /включително след препращане към мотивите на първоинстанционния акт/ следното: ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от 4.07.2014г. за извършено тежко умишлено деяние по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. с чл. 115, ал. 1 НК, като му е определена марка за процесуална принуда „задържане под стража за срок от 72 часа“. След изтичането й, на 7.07.2014г. е бил освободен. Производството е продължило девет месеца до 26.03.2015г.,когато е прекратено по отношение на ищеца /наказателното производство за извършване на деянието по чл. 116, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител е спряно/. За срок от пет месеца, до 23.12.2014г. му е била наложена мярка „забрана да напуска пределите на РБ“. Деянието, за което е бил обвинен е извършено на 2.06.2013г., като е безспорно, че на 4.06. той е напуснал страната, а за периода м. 06.- м. 09.2013г., често е сменял дестинациите - на 5.06.2013г. е пътувал от Истанбул до С. П, от където се е завърнал до Истанбул на 20.08.2013г., след това е пътувал до Загреб и Будапеща и в страната се е завърнал в началото на м. 07.2014г. Бил е обявен за издирване с бюлетин № 184 от 4.07.2013г. на СДВР и с телеграма № 24373 от 2.07.2013г. на ТД „Национална полиция“. Съдът е приел, че причинените вреди /душевни страдания и неудобства/са в рамките на обичайното при незаконно обвинение, при което производството е в рамките на разумния срок. Установено е с медицинска експертиза, че ищецът е развил разстройство в адаптацията, с прояви на безпокойство, тревога, обърканост, емоционална нестабилност, но тези симптоми са със затихваща интензивност /макар и да не са отзвучали напълно/. Според същата експертиза – няма причинна връзка между установеното след приключване на наказателното производството автоимунно заболяване на ищеца и воденото производство. Няма научи доказателства същото да се провокира от стрес. Не е установено ответникът да е съпричастен и към медийното оповестяване, поради което не следва да се присъжда допълнително обезщетение. Съдът е посочил и че не е установено проведеното наказателно производство да се е отразило на кариерата и професионалните ангажименти на ищеца.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора два въпроса, свързани с приложението на принципа на справедливост, не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на посоченото специално основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Те са разрешени съобразно установената практика и при съобразяване с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е изпълнил задължението си да определи дължимото обезщетението за причинените неимуществени вреди, въз основа на комплексна преценка на всички релевантни обстоятелства и след анализ на конкретното им отражение върху личността на пострадалия. Преценката му на установените факти не подлежи на контрол в настоящата фаза, но от мотивите е видно, че са обсъдени доказателствата, наведените възражения, като е извършена преценка както на обстоятелствата, обуславящи по - висок размер, така и тези, обуславящи по-нисък размер на обезщетение. Противоречие с конкретно цитираната от касатора съдебна практика не е налице, тъй като съгласно указанията, дадени с Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална /доколкото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни/. В случая, след като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, включително и упражнените мерки на процесуална принуда, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, отражението върху начина на живот и обичайна среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителност на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; липсата на трайни здравословни увреждания, установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени. Видно от мотивите, въззивният съд е изпълнил задължението си да изложи свои фактически и правни съображения, като подробно е посочил кои обстоятелства приема за относими при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Той се е произнесъл по всички релевантни обстоятелства, включително и за тези, за които касаторът акцентира - личността на увреденото лице /като е приел, че с оглед конкретните факти, засягането й е в рамките на обичайното за подобно случаи/, за публикациите /като е приел, че за тях поради липса на причинна връзка с поведението на ответника, той не следва да носи отговорност/, за причинения стрес от задържането /следва да се съобрази, че задържането на касатора е само за 72 часа, при повдигнато обвинение за убийство/. Досежно извършените претърсвания и изземвания в жилищните имоти, свързани с касатора, проведените разговори на разследващите с всички лица от указателя на иззетия му телефонен апарат и регистрирането в Шенгенската информационна система, поради възникнала необходимост от издирване на лицето, което е напуснало страната, следва да се посочи, именно това са предприетите процесуални действия, в рамките на образуваното наказателно производство, което е счетено за незаконно образувано – пред вид постановения акт за прекратяване – и заради които съдът е присъдил обезщетението. В този смисъл, установената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД е съобразена от въззивния съд и съобразно постановените от касатора въпроси специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл. 280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1499 от 8.07.2020г. по в. гр. д. № 5800/2019г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.