Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „Ксара“ ЕООД, ЕИК 114083911 със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „А. К“ № 20, подадена чрез процесуалния му представител адв. М.Б, против решение № 325/24.07.2019 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. д. № 212/2018 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-04000417002959-091-001/06.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, потвърден с решение № 51/06.03.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/– В. Т, относно установения с него допълнително дължим корпоративен данък за 2010 г. в размер на 15 103 лв. и лихва – 10 194.33 лв.; корпоративен данък за 2011 г. в размер на 15 754.87 лв. и лихва - 10 634.33 лв.; ДДС за м. декември 2011 г. – 4 333.90 лв. и лихва – 2 558.41 лв., както и в частта му на присъдените в полза на ответника разноски в размер на 1 982.28 лв.

С доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК, касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение в оспорената част и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция “ОДОП“– В. Т оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. Р по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 287.84 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността,...