Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.И чрез адв.. Б против решение № 1285/25.06.2019г. по адм. д. № 303/2019г., постановено от Административен съд -Варна. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяната му и претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна-Комисия за защита на личните данни чрез юрк.. П оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Ответникът – директорът на Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р А. З“ чрез адв.. М също оспорва касационната жалба като претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът –кметът на община В. чрез юрк.. Ц представя писмено становище, в което аргументира неоснователността на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд - състав на Пето отделение, като обсъди наведените в касационната жалба доводи, становищата на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледани по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Д.И против решение №ППН-01-67/2017 г. от 19.10.2018 г., постановено от Комисия за защита на личните данни в частта по т. 2 и т. 5 от решението.
За да постанови този резултат, съдебният състав приема, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон.
Обжалваното решение е постановено след събиране и обсъждане на всички относими по делото доказателства, а оспореният административен акт е преценен за законосъобразност съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, след излагане на аргументирани съображения по направените от страните възражения. Няма спор по възприетата от съда фактическа обстановка: Производството пред административния орган започва по жалба от Д.И с изложени твърдения за неправомерно обработване на личните данни от Професионална гимназия по туризъм "Проф. д-р А. З " гр. В., поради осъществявано в сградата на училището видеонаблюдение без да бъде уведомен за това и без негово знание и изрично писмено съгласие. Иванов посочва, че от 21.03.2006 г. е в трудови правоотношения с община В., назначен на длъжност лекар-ординатор с място на работа Професионална гимназия по туризъм "Проф. А. З" в гр. В.. В началото на юли 2017 г. с писмо peг. № 317000517ВХ-004ВХ/07.06.2017 г. работодателят изисква от него писмени обяснения по повод постъпила в общината докладна записка с peг. № 317000517ВН/10.05.2015 г. от директора на учебното заведение с твърдения за системно неспазване на работното време на здравния кабинет, с приложени към докладната "CD диск със записи от камерите за видеонаблюдение" осъществявано на територията на училището в периода 26.04.2017 г. - 28.04.2017 г. включително. В тази връзка излага доводи за нарушение на правото му на достъп до лични данни от страна на кмета на община В., тъй като не получава отговор от кмета на общината на искането да му бъдат предоставени записи от камерите, съдържащи личните му данни, което счита за нарушение на правото му по чл. 26 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД).
Анализът на доказателствения материал обуславя извода на съда, че обработването — събиране и съхранение на личните данни на жалбоподателя посредством осъществявано в учебното заведение видеонаблюдение, е законосъобразно, както приема с процесното решение и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с оглед изпълнение на задача, която се осъществява в обществен интерес-поведението на учениците, има за резултат превенция срещу извършването на престъпления и нарушения на обществения ред в сградата на учебното заведение, гарантиране на сигурността и здравето на учащите се и целостта на повереното държавно имущество, както и в обществен интерес. В този смисъл осъщественото видеонаблюдение е в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗЗЛД и чл. 6 параграф 1 букви "г" и "д" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).
Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
Неоснователни са касационните възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени относими към спора доказателства за графика на доктор Иванов и на медицинската сестра Христова в началото на м. май 2017г. Решаващият състав на съда допуска и обсъжда всички относими доказателства на база на които изгражда правните си изводи, които, както е посочено по-горе изцяло се споделят от касационния състав, без да е необходимо да се преповтарят.
На следващо място съдът намира за неоснователни и касационните възражения за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Административният съд анализира нормативните разпоредби на националното законодателство и на европейското законодателство, като изводите му за липса на нарушение на защитата на личните данни на касатора са в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗЗЛД и чл. 6, § 1, б. б. „г“ и „д“ от Общия регламент относно защитата на личните данни.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 (отм.) (приложим към датата на произнасяне на административния акт) от ЗЗЛД гласи, че администратор на лични данни е всяко физическо или юридическо лице, както и орган на държавна власт или на местно самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на лични данни, а в случая това е Професионалната гимназия по туризъм в гр. В., която не нарушава задължението си да обработва личните данни на физическите лица в случаите когато това е допустимо, а в разглеждания казус това става при наличие на предпоставките посочени в цитираните по-горе материално - правни разпоредби, както правилно и в съответствие със закона приема и административният съд.
По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото.
С оглед изхода на спора касационният жалбоподател Д.И следва да заплати на ответниците-КЗЛД, ПГТ „Проф. А.З“ –Варна и кмета на община В. разноски по делото, както следва: на КЗЛД -100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение, на ПГТ „Проф. А.З“ -500 (петстотин) лева представляващи възнаграждение за един адвокат и на кмета на община В.-100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение. Що се отнася до възражението за прекомерност на присъдените разноски в първоинстанционното решение, настоящият състав намира, че е неоснователно. Същите са определени в рамките на нормативно определения минимум.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1285/25.06.2019г. по адм. д. № 303/2019г., постановено от Административния съд -Варна.
ОСЪЖДА Д.И от [населено място] да заплати на Комисия за защита на личните данни разноскипо делото в размер на 100 ( сто) лева-юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.И от [населено място] да заплати на Професионална гимназия-гр. В. разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Д.И да заплати на кмета на община В. разноски по делото в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.