О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1030гр.София, 06.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. частно гр. д.№ 544 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба от 09.01.2025 г. на М. Н. Б.-И. и Е. М. И., чрез адвокат И. К. от АК - Благоевград и адвокат С. Г., срещу определение № 1351 от 29.11.2024 г. по в. ч.гр. д.№ 1221/2024 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се потвърждава определение № 810/25.09.2024 г. по гр. д.№ 876/2023 г. на Районен съд Сандански, за прекратяване на производството по делото спрямо ответника М. А. Т. поради неотстраняване на нередовностите в исковата молба и са присъдени разноски в тежест на ищците.

В частната касационна жалба се твърди, че определението е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като неправилно съдът приема, че М. Т. е страна по делото, след като тя не е конституирана от съда, а ищците не са предявявани претенции спрямо нея. Изложени са съображения, че посочването на едно лице в исковата молба не го прави ответник по делото, ако не е посочен като такъв в петитума на иска, а съдът преждевременно е връчил препис от исковата молба за писмен отговор, без да са били отстранени констатираните нередовности по чл.129 ГПК, с оглед на което не се дължат разноски на това лице за подадения отговор на исковата молба. В тази връзка са поставени въпроси, които се свеждат до служебните задължения на съда при нередовност на исковата молба и за приложението на чл.129 ГПК по отношение на лицата, посочени като ответници в исковата молба. Според жалбоподателите са налице основанията за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС и значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Отделно се поддържа „очевидна неправилност“ на определението, по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответниците М. А. Т., К. Г. Т. и С. К. Т., чрез адвокат А. Я. от АК–С., оспорват доводите в частната касационна жалба, като считат че същата е недопустима поради липса на правен интерес и не са налице предпоставките за допускане на касация в частта за присъдените разноски при прекратяване на делото.

За да постанови определението, въззивния съд приема, че е сезиран с иск по чл.135 ЗЗД, предявен от ищците М. Н. Б.-И. и Е. М. И., чрез адвокат И. К. и адвокат С. Г., срещу М. А. Т., К. Г. Т. и С. К. Т.. Исковата молба е била оставена „без движение“ и вписана в Служба по вписванията гр.Сандански на 01.09.2023 г., а препис от исковата молба е връчен на М. Т. на 10.10.2023 г., която в едномесечен срок подава писмен отговор и прави възражение за недопустимост на предявения срещу нея иск. С определение от 14.11.2023 г. делото спрямо М. Т. е прекратено поради липса на правен интерес, но окръжният съд отменя определението за прекратяване и присъждане на разноски на ответника поради произнасяне на съда по нередовна искова молба. С молба от 19.04.2024 г. ищците са заявили, че предявеният иск по чл.135 ЗЗД не е насочен срещу съпругата на длъжника, а на 24.09.2024 г. твърдят, че неправилно съдът е приел М. А. Т. за ответник по делото и е дал указания да уточнят направеното процесуалното действие по отношение на нея. С определение от 25.09.2024 г. съдът прекратява производството спрямо М. А. Т. поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите в исковата молба и са присъдени разноски в тежест на ищците. С обжалваното определение по ч. гр. д.№ 1221/2024 г., Окръжният съд Благоевград е потвърдил прекратяването на производството и присъждането на разноски в тежест на ищците.

При тези мотиви на въззивния съд е налице правен интерес за ищците да обжалват преграждащото производството определение спрямо единия ответник, тъй като в случая се оспорват възприетите от съда обстоятелства, въз основа на които той обосновава процесуалната легитимация на страните, респ. правото им на разноски при прекратяване на делото.

Допускането на касационно обжалване по чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, които в случая не са налице поради следното: Допустимостта на предявения иск се определя от наличието на всички положителни и липсата на всички отрицателни процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск. Редовността на исковата молба е положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно и без която исковото производство не може да се развие, с оглед последиците, които законът в чл.129, ал.3 и 4 ГПК свързва с неотстраняване на нередовностите в нея. Когато в обжалвания съдебен акт е изразена ясно и недвусмислено волята на съдебния състав, че исковата молба се оставя без движение с указания страната да отстрани допуснатите нередовности по отношение на единия ответник, но поради неизпълнение на дадените указания е постановено преграждащо производството определение, не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл.129, ал.3 и 4 ГПК. Изводите на съда са изцяло в съответствие с практиката на ВКС – напр. определение № 52/10.02.2016 г. по ч. гр. д.№ 492/2016 г., с която се приема, че съдът проверява служебно редовността на исковата молба и когато нейното съдържание не отговаря на изискванията на закона, исковата молба се оставя без движение с указания до страната да отстрани допуснатите нередовности, като при неизпълнение на указанията в дадения срок, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца, а производството се прекратява.

В практиката на Върховния касационен съд е изяснено, че процесуалната легитимация на страните се определя от ищеца в исковата молба, а процесуалното правоотношение с ответника в гражданския исков процес, възниква с извършване на първото процесуално действие по отношение на него – връчване на препис от исковата молба за отговор. От този момент той придобива качеството страна в процеса и може да бъде заменен единствено по реда на чл.228 ГПК /В този смисъл решение № 1951/13.09.1957г. по гр. д.№ 6152/57г. на ВС, II г. о., т.6 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, решение № 446/16.01.2012 г. по гр. д.№ 1080/2010 г. на ВКС, I г. о., определение № 110/21.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1078/2016 г. на ВКС, I г. о. и др./ Следователно, като последица от подаване на исковата молба спрямо М. А. Т. е, че тя придобива качеството ответник по делото, независимо дали съдът е упражнил правомощията си за служебна проверка на редовността на исковата молба. Направеното допълнително „уточнение“ на 19.04.2024 г. с представяне на поправена искова молба, всъщност, представляват десезиране на съда, след предявяването на иск срещу надлежна страна по делото. При неизпълнението на дадените указания, ищците да уточнят обстоятелствата, на които основават своите искания, производството правилно е било прекратено спрямо М. А. Т., на която са присъдени разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК.

След като практиката на ВКС е била съобразена и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби, във връзка с редовността на исковата молба и последиците от неизпълнение на указанията за отстраняване на допуснатите нередовности, не може да се приеме, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При твърдения, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос, също е необходимо да се изложат аргументи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на правните норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в този смисъл, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице и поддържаното основание „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния касационен съд, при констатирана нередовност на исковата молба. Не е налице и явна необоснованост на мотивите на съдебния акт, обосноваващи предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК, поради което не е налице очевидна неправилност на съдебния акт, засягаща вида и обема на търсената защита.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1351/29.11.2024 г. по ч. гр. д.№ 1221/2024 г. на Окръжен съд Благоевград.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.