Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Общински съвет - Свищов, чрез процесуален представител, против решение № 171/04.04.2019 г. по адм. д. № 52/2019 г. по описа на Административен съд – В.Т.И доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Пва се на разпоредбите на чл. 8 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА) и на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА), уреждащи правомощие на общинския съвет да издава правилници и наредби, с които да се уреждат обществени отношения от местно значение. Сочи за неправилни изводите на съда по оспорването на разпоредбата на чл. 15 в частта, в която е определен размера на глобата „от 5 до 20 лв.“ от Наредба № 1 за обществения ред, опазване на общинските и други имоти за общо ползване и организацията на движението на територията на община С.. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - зам.-окръжен прокурор в Окръжна прокуратура - В. Т, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – В. Т e образувано по протест на зам.-окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – В. Т срещу чл. 15, в частта, с която е определен размера на глобата „от 5 до 20 лв.“ от Наредба № 1 за обществения ред, опазване на общинските и други имоти за общо ползване и организацията на движението на територията на община С. (Наредбата), приета с Решение № 881/24.04.2014 г. по Протокол № 50 на Общински съвет - Свищов. Съдът е отменил разпоредбата в посочената част от чл. 15 от Наредбата с мотиви, че противоречи на норми от по-висок ранг. Приел е, че протестът е основателен, тъй като органът на местното самоуправление е смесил двете предвидени в ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН) хипотези по отношение на размера на глобата и вида на акта, с който се налага глобата. Решението е правилно.

Административен съд - В. Т правилно е отменил като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 15, в частта „от 5 до 20 лв.“ от Наредбата. Обсъдени са релевантни за спора факти и обстоятелства, като съдът е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. С разпоредбата на чл. 15 от Наредбата е прието, че „За явно маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, овластените за това органи налагат на място с фиш глоба в размер от 5 до 20 лв. Ако нарушителят откаже да плати глобата, се съставя акт за извършено нарушение по тази наредба.“ При проведения съдебен контрол първоинстанционният съд правилно е установил, че така приетата разпоредба на чл. 15, в частта „от 5 до 20 лв.“ от Наредбата противоречи на чл. 39, ал. 1 от ЗАНН. Това е така, тъй като с тази законова норма е прието „за явно маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, овластените за това органи налагат на място, срещу квитанция, глоба до размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева“. Съответно, в противоречие с нормативен акт от по-висока степен – чл. 39, ал. 1 от ЗАНН от една страна, с Наредбата незаконосъобразно е прието за явно маловажни случаи на административни нарушения глобата да се налага с фиш, вместо срещу квитанция, каквото е законовото изискване, а от друга страна е предвиден минимален и максимален размер на глоба („от 5 до 20 лв.“), който не съответства на размера, определен в чл. 39, ал. 1 от ЗАНН („глоба до размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева“). Така констатираното несъответствие между разпоредбата на подзаконовия нормативен акт - Наредбата и приложимия закон - ЗАНН, касаещо „явно маловажни“ случаи на административни нарушения сочи на противоречие, водещо до незаконосъобразност на процесната разпоредба от Наредбата. В случая предписание на разпоредба в подзаконов нормативен акт се отклонява от тези на нормативен акт от по-висока степен. Административният съд като е приел за основателен протеста срещу процесната разпоредба от Наредбата и я е отменил като незаконосъобразна, е постановил решението си в съответствие на приложимите правни норми. С оглед изложеното решението на Административен съд - В. Т като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не се следват разноски за касатора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 171/04.04.2019 г. по адм. д. № 52/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т. Решението е окончателно.