Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на „Вкусна ядка“ АД, чрез процесуален представител, срещу решение № 2446/09.04.2019 г. по адм. д. № 13529/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта, с която е отхвърлен искът на дружеството срещу Националната агенция за приходите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 313, 61 лв. - „законната лихва“ върху сумата от 22 995 лв., считано от 28.06.2018 г. (влизане в сила на банковата гаранция) до освобождаване и връщане на банковата гаранция - 15.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска, както и за разноските в първоинстанционното производство. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че претендираната законна лихва представлява вреда, тъй като дружеството е било лишено от правото да се разпорежда със сумата по банковата гаранция. Твърди, че законната лихва върху блокираната в банката сума е в пряка връзка с отменения като незаконосъобразен протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск. Сочи, че тези разходи представляват имуществена вреда при и по повод издаване на незаконосъобразен акт/действие от страна на данъчната администрация. Иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът – Националната агенция за приходите, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.
Първоинстанционният съд е разгледал предявения от „Вкусна ядка“ АД иск за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на органите по приходите, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010100922594 _3 от 25.06.2018 г., отменен с определение № 4944/06.08.2018 г. по адм. дело № 7023/2018 г. по описа на АССГ, изразяващи се в следните суми: 1. 100 (сто) лв., представляваща еднократна такса за издаване на банкова гаранция по т. 2.8.1 от Договор за издаване на банкова гаранция № 18 Р 000428/28.06.2018 г.; 2. 68, 99 лв. - еднократна такса за обслужване на банкова гаранция, представляваща 0, 3% върху сумата на гаранцията по т. 2.8.1 от Договор за издаване на банкова гаранция № 18 Р 000428/28.06.2018 г.; 3. 313, 61 лв. върху блокираната сумата от 22 995 лв., считано от 28.06.2018 г. (влизане в сила на банковата гаранция) до освобождаване и връщане на банковата гаранция - 15.08.2018 г.; 4. законната лихва върху главниците, общо от 482, 60 лева, считано от предявяването на исковете, както и разноски по делото - държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Въз основа на подробно изясненото по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел предявения иск за допустим, а по същество за частично основателен. Позовал се на подробен анализ на приложимия закон ЗОДОВ, както и на ДОПК, във връзка с възможността относно ползването на банкова гаранция, какъвто е конкретния случай. АССГ е приел, че в резултат на незаконосъобразния акт са претърпени имуществени вреди, но до част от претендирания размер - 168, 99 лв., а именно заплатените такси за учредяване на банковата гаранция - 100 лв. и 68, 99 лв. Съдът е уважил иска в тази част, а срещу решението в тази му част касационна жалба не е депозирана, поради което е влязло в законна сила.
За претедираната законна лихва върху блокираната сумата от 22 995 лв., считано от 28.06.2018 г. (влизане в сила на банковата гаранция) до освобождаване и връщане на банковата гаранция - 15.08.2018 г. АССГ е приел, че сключеният договор за учредяване на залог на парично вземание от 28.06.2018 г. за обезпечаване на задължения по договор за издаване на банкова гаранция, не води до извод за наличие на причинена вреда. Към датата на сключване на договора сметката не е придобила различен режим на олихвяване, а единствено режима на разпореждане със сумата. Приел е, че дружеството не е ангажирало доказателства, че в рамките на процесния период, за който сумата е била заложена, то да е имало необходимост от ползването й, като именно поради учредяването на залога не е могло да се разпорежда с нея, поради което и е претърпяло вреди, до размер именно на законната лихва. Във връзка с претендираните разноски от страните в производството съдът е приел, че на ищеца му се следват 124 лв. съобразно уважената част на иска, на ответника - 124 лв. съобразно отхвърлената част, които не присъдил поради компенсация на двете насрещни вземания.
Решението е частично правилно, в обжалваната част.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от ЗНАП (ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ) Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.
По делото са налице безспорни доказателства – отменени по съдебен ред действия на органите по приходите, мълчаливо потвърдени от по-горестоящия административен орган, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010100922594 _3 от 25.06.2018 г., материална вреда и наличието на пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия и настъпилата вреда.
Правилно съдът е отхвърлил иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 313, 61 лв., представляващи законна лихва върху блокираната сумата 22 995 лв., считано от 28.06.2018 г. (влизане в сила на банковата гаранция) до освобождаване и връщане на банковата гаранция - 15.08.2018 г., ведно със законна лихва от предявяне на сумата. Следва да се посочи, че законодателят е дал възможност за избор при обезпечаване на вземането. Макар, че разпоредбата на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК дава възможност на избор, тя по същество ограничава това право до две хипотези – пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция. В този смисъл дружеството е ограничено от нормите на закона, какво обезпечение да предложи за замяна и изборът му да представи банкова гаранция не може да се приеме като злоупотреба с права. Съгласно договор за учредяване на залог на парични средства в системата на „Обединена българска банка“ АД от 28.6.2018 г., учреден за обезпечаване на задължения по договора за издаване на банковата гаранция, ищецът и банката са се съгласили да се учреди залог на парични средства, като залогодателят се е задължил да не залага или прехвърля на трети лица паричните средства, предмет на залога, за срока на договора. Но това обстоятелство не води до извод за наличие на причинени вреди в претендирания размер. Сумата предмет на залога на практика не е преминала в патримониума на трето лице, а е била по сметка на дружеството, към датата на сключване на договора, което е видно от клаузата, заложена в чл. 1.2 от договора. Не са представени доказателства тези банкови сметки да са придобили по-специален режим и оттук - да са притежавали друг режим на олихвяване, различен от предходното правно положение на заложените суми. Единствената правна промяна, която се установява, е относно режима на разпореждане с тази сума - за процесния период е било ограничено това правомощие в полза на дружеството. Също така „Вкусна ядка“ АД не ангажира доказателства, че през периода на действие на договора за издаване на банкова гаранция, средствата са били необходими и е претърпяла вреди именно в претендирания размер. В случая дори става въпрос за пропусната полза, изразяваща се в неполучен приход, която безспорно е недоказана от ищеца. Пропуснатата полза е в условията на евентуалност, а не на реално настъпване. В доктрината и в съдебната практика „пропуснатата полза“ се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. „Вкусна ядка“ АД не е доказала, че блокираната сума не е олихвявана и претендираната сума от лихви по тази сума е съответната вреда. Единствената промяна в правната сфера на „Вкусна ядка“ АД е, че не е имала право да се разпорежда с блокираната сума, докато е заложена и не е доказано по делото, че има вреди, вследствие от необходимостта от ползването. С оглед на това, съдът правилно е приел, че искът е неоснователен, в тази му част.
По отношение на присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 124 лв. в полза на Националната агенция по приходите, неговата компенсацията с възнаграждението на ищеца, съобразно уважената част на иска, съдът намира решението за неправилно в тази част, поради нарушение на материалния закон.
В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. В този смисъл неоснователна е и претенцията на ответната страна по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
С оглед горното следва да се отмени отхвърленото искане за присъждане на разноски за първоинстанционното производство и Националната агенция по приходите да бъде осъдена заплати на „Вкусна ядка“ АД направените разноски, съобразно уважената част на иска, в размер на 124 лв.
Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, на „Вкусна ядка“ АД се дължат разноски съразмерно уважената част, в размер на 89 (осемдесет и девет) лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2446/09.04.2019 г. по адм. д. № 13529/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отхвърлено искането на „Вкусна ядка“ АД за присъждане на разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „Вкусна ядка“ АД, ЕИК 203072601 сума в размер на 124 (сто двадесет и четири) лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „Вкусна ядка“ АД, ЕИК 203072601 сума в размер на 89 (осемдесет и девет) лева, представляваща разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.