Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет (ОбС) С. З срещу решение № 308 от 24.07.2019 г. по административно дело № 297/2019 г. от Административен съд С. З в частта му, с която е обявена нищожността на разпоредбите на чл. 2, ал. 2, чл. 5, чл. 8, чл. 10, ал. 1, чл. 11, чл. 39, ал. 1 и чл. 42, чл. 45, ал. 1- в частта за предвиденото наказание глоба от Наредба за реда и условията за отглеждане на животни компаньони на територията на община С. З и за организацията на работата на общинския приют за безстопанствени животни(Наредбата). Излагат твърдения за недопустимост на решението в частта му, с която са обявени за нищожни разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Наредбата, поради недопустимост на жалбата на Великов в тази ѝ част при липса на правен интерес. В останалата част на обжалваната част от решението считат същото за неправилно поради необоснованост постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са изложени мотиви, от които да може да се установят изводите на съда. Моли съда да обезсили решението в частта, с която е обявена нищожността на чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Наредбата, а в останалата обжалвана част отмени същото като неправилно, както в частта относно разноските. Претендира заплащане на деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – А.В в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като излага подробни доводи за допустимост и правилност на решението на АС отм. а Загора. Претендира заплащане на деловодни разноски по приложен списък.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

По наведеният довод за нищожност на обжалваното решение в частта, с която е обявена нищожността на чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Наредбата.

С разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че въз основа на декларацията на собственик, с постоянен адрес на територията на [община] за придобиване на куче на последното незабавно се издава административен паспорт по образец с конкретно определено съдържание. Доколкото няма спор по делото, че Великов е с постоянен адрес [населено място] и е собственик на две кучета правилно жалбата ѝ против наредбата в тази ѝ част е приета за основателна, доколкото с разпоредбата са предвидени задължения за нея.

По отношение на липсата на правен интерес от оспорване на Наредбата в частта ѝ - чл. 5 настоящият състав намира, че наведеният довод е основателен. С разпоредбата е предвидено задължение за главните специалисти на Административните бюра, кметовете/кметските наместници на населените маста на О. С. З и за управителя на Общинския приют за безстопанствени животни да предоставят на общинската администрация обобщена справка, съдържаща информация относно издадените за периода административни паспорти, данни за собствениците и притежаваните от тях кучета и платените такси за притежаване на кучета за съответния период, когато такива са дължими. Доколкото с цитираната разпоредбата са предвидени задължения за длъжностни лица и не се засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на жалбодателката, настоящият състав намира, че обжалваното решение в тази му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

В останалата част решението е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против нормативен административен акт.

Не се спори, че оспореният нормативен акт е постановен от компетентен орган – Общински съвет С. З, предвид разпоредбите на чл. 2 от Закон за нормативните атове (ЗНА) и чл. 76, ал. 1 АПК, с който са уредени обществени отношения с местно значение (чл. 8 ЗНА) в предвидената в чл. 26 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) форма и при спазване на предвидените процесуални правила за издаването му, като при извършената служебно проверка за законосъобразност на решението настоящият състав намира, че тези изводи са правилни.

По отношение на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата съдът приема, че недопустимо е разширена волята на законодателя, изразена в чл. 37, ал. 4 от ЗЗЖ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ). В тази част решението е неправилно.

Действително разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗЖ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ) (ЗЗЖ) предвижда, че регистрацията на кучетата се извършва по реда на чл. 174 от ЗВМД (ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ) (ЗВМД), чиято ал. 4 предвижда задължение за собственика в 7-дневен срок от промяната на адреса, на собствеността или при смърт на кучето да уведоми съответната областна дирекция по безопасност на храните. Същевременно разпоредбата на чл. 175 ЗВМД предвижда, че за притежаването на куче ежегодно се заплаща такса по ЗМТД, като в ал. 2 са изброени случаите, в които собствениците се освобождават от такси. При това тази разпоредба от Наредбата е приета в съответствие с разпоредбата на чл. 175, ал. 2 ЗВМД и чл. 8, ал. 1 ЗМДТ В останалата част решението е правилно.

За да обяви за нищожни разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 3, чл. 4, чл. 6, чл. 8, чл. 10, ал. 1, чл. 11 обосновано и правилно в обжалваното решение е прието, че същите са в колизия с нормата на чл. 8 ЗНА, тъй като с тях се уреждат обществени отношения, които вече са регламентирани с нормативен акт от по-висока степен, без необходимата законова делегация, както и по отношение на нормите на чл. 39, ал. 1, чл. 40, ал. 1, както и за разпоредбите на чл. 42, чл. 45, ал. 1 от Наредбата, в частите им, в които са въведени административни наказания за физически лица са аналогични норми на ЗЗЖ и ЗВМД и съответно водят до възможност за едно и също нарушение физическите лица да бъдат наказани, както по силата на законовите разпоредби, така и по цитираните текстове на Наредбата.

В ЗЗЖ и ЗВМД не е регламентирано правомощие на общинските съвети да приемат наредби, свързани с уредените в тях правоотношения по притежаване и отглеждане на животни – компаньони, при което с цитираната наредба недопустимо са регулирани обществени отношения, които не са от местно значение, за които е налице регулация в нормативен акт от по-висока степен – в противоречие с чл. 76, ал. 3 АПК, чл. 8 ЗНА и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва решението да бъде отменено в частта му, в която е обявена нищожността на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата, вместо което бъде постановено ново по същество, с което жалбата на Великов в тази ѝ част бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход на делото настоящият състав намира, че разноски не следва да се присъждат, предвид предвидените в чл. 143 АПК хипотези.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 308 от 24.07.2019 г. по административно дело № 297/2019 г. на Административен съд С. З в частта му, с която е обявена за нищожна разпоредбата на чл. 5 от Наредба за реда и условията за отглеждане на животни компаньони на територията на община С. З и за организацията на работата на общинския приют за безстопанствени животни.

О. Б. Р. жалбата на А.В в тази ѝ част, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 308 от 24.07.2019 г. по административно дело № 297/2019 г. на Административен съд С. З в частта му, с която е обявена за нищожна разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредба за реда и условията за отглеждане на животни компаньони на територията на община С. З и за организацията на работата на общинския приют за безстопанствени животни, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В против разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредба за реда и условията за отглеждане на животни компаньони на територията на община С. З и за организацията на работата на общинския приют за безстопанствени животни като неоснователна. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.