Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. В. Т, с адрес в [населено място], срещу решение №596/27.11.2019 г. по адм. дело №364/2019 г. на Административен съд - Монтана, с което е оставена без уважение жалбата й против решение № 384/19.06.2019 г. по преписка № 203/2018 г. на КЗД в частта по т. III и т.IV. Касаторката поддържа в касационната жалба и писмена защита, постъпила след края на откритото съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно, като излага доводи за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му, включително и в частта за разноските, присъждане на разноски.
Ответникът по касационна жалба - Комисията за защита от дискриминация, в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претндирано от касаторката.
Ответникът по касационна жалба - Български футболен съюз, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила.
Ответникът по касационна жалба - А. С. А, с адрес в [населено място], обл. Монтана, не взима становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с решението си КЗД в обжалваната част е установил, че А. С. А - председател на областния съвет на БФС - Монтана и Български футболен съюз, не са извършили "тормоз" на работното място по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признаци "възраст", "образование", "пол"...