Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на И.К от [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение №6846/13.11.2019г. по адм. дело №4853/2019г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед №28/08.04.2019г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
Касационният жалбаподател оспорва съдебното решение с доводи за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - Управителят на Националната здравноосигурителна каса в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Не претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение №6846/13.11.2019г. по адм. дело №4853/2019г. на Административен съд София - град, е отхвърлена жалбата на И.К против заповед №28/08.04.2019г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
За да постанови оспореното решение, административният съд е приел от събраните по делото доказателства, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалните и материални изисквания в закона. Съдът е изложил мотиви, че съгласно ПУДНЗОК в сила от 05.03.2019г. е променена структурата на специализираната администрация на НЗОК, като е запазена общата численост на персонала в НЗОК от 2267 щатни бройки, но при извършените структурни промени дирекция "Извънболнична медицинска и дентална помощ", където е заемал длъжност жалбоподателя е закрита, като е създадена дирекция "Методология на медицинските дейности и на денталните дейности", което се установява от представените длъжностно щатно и поименно разписание към 05.03.2019г. Въз основа на приетата и изслушана по делото съдебно - икономическа експертиза и извършеното сравнение между длъжностните характеристики за длъжността, заемана от жалбоподателя и длъжността "началник отдел" на отдел "Методология и договоряне на извънболничната и денталната помощ" от 26.03.2019г., съдът е приел, че са налице частично съвпадения на задълженията за длъжностите, но и съществени различия, като съвпадащите се функции и задължения в двете длъжностни характеристики не са определящи, доколкото са общи и присъщи за всички длъжности "началник отдел". Изложил е съображения, че наличието на прилики между дадени длъжности, без да е налице тъждество между техните основни и специфични функции, не означава, че една длъжност не е премахната и продължава да съществува. В резултат на тези констатации, съдът е извел краен извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя и са налице продпоставите на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., поради което оспорената заповед е материалнозаконосъобразна. Така постановеното решение е неправилно.
Оспорената пред АССГ заповед е издадена на 08.04.2019г. и с нея е прекратено служебното правоотношение на И.К за длъжността началник отдел "Методология на денталната помощ" в дирекция "Извънболнична медицинска и дентална помощ" НЗОК, считано от 12.04.2019г. Според отбелязването в тази заповед тя се издава на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. във връзка с Правилник за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса, обн. в ДВ. бр. 19 от 05.03.2019г., заповед №РД - 09 - 225/05.03.2019г. и поименно щатно разписание от 01.04.2019г.
Разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 3 от Правилник за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса е нормата, която предвижда като правомощие на Управителят на НЗОК да утвърждава длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите на ЦУ на НЗОК и на районните здравноосигурителни каси /РЗОК/.
По делото ответникът е представил длъжностно щатно разписание на ЦУ на НЗОК към 05.03.2019г. и поименно разписание на длъжностите и работните заплати на ЦУ на НЗОК, считано от 05.03.2019г., които са утвърдени от Главния секретар на НЗОК.
В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Правилник за устройство и дейността на НЗОК е предвидено, че управителят може да възлага отделни свои правомощия на подуправителя, на главния секретар, на директорите на районните здравноосигурителни каси и на други служители, когато това е предвидено в закон. От своя страна чл. 20 от Правилник за устройството и дейността на НЗОК в т. 1 до т. 8 регламентира изчерпателно правомощията на Главния секретар на НЗОК, сред които не е предвидено правомощие да утвърждава длъжностно разписание и поименно длъжностно разписание на длъжностите на ЦУ на НЗОК. От друга страна въпреки наведените твърдения в писмения отговор на ответника, че управителян на НЗОК е издал заповед № РД - 09 - 113/01.09.2019г., с която е делегирал част от правомощията си на главния секретар, включително да утвърждава поименното разписание на длъжностите и работните заплати в ЦУ на НЗОК и РЗОК, както и длъжностните щатни разписания в ЦУ на НЗОК, такава заповед не е представена, както в настоящото производство, така и в първоинстанционното. Твърдението, че заповедта не е представена, тъй като не е имало такава възражение от жалбоподателя в хода на събиране на доказателствата е неоснователно. С определение от 03.06.2019г., постановено в закрито съдебно заседание, първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, като на основание чл. 163, ал. 3 вр. с чл. 170, ал. 1 от АПК изрично е указал на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Безспорно е, че длъжностните разписания и поименното разписание на длъжностите на ЦУ на НЗОК от 05.03.2019г., утвърдени от Главния секретар на НЗОК, послужили като основание за издаване на оспорената заповед, представляват част от изпълнение на законовите изисквания за издаване на оспорената заповед, включително и правомощието на длъжностното лице за тяхното утвърждаване. Безспорно е, че Главния секретар не притежава правомощия по силата на чл. 20 от Правилник за устройството и дейността на НЗОК да утвърждава длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите в ЦУ на НЗОК, а такива правомощия са предоставени на Управителя на НЗОК, съгласно изричната норма на чл. 17, ал. 1, т. 3 от ПУДНЗОК. При липсата на представена заповед за делегиране на такива правомощия на главния секретар на НЗОК по силата на чл. 17, ал. 2 от Правилника, утвърдените длъжностно разписание от 05.03.2019г. и поименно разписание на длъжностите и работните заплати в ЦУ на НЗОК, считано от 05.03.2019г., съгласно които длъжността, заемана от жалбоподателя, преди съкращението не фигурира като нормативно установена позиция, които са послужили за издаване на оспорената заповед, следва да се приеме, че същите са утвърдени от некомпетентен орган - Главния секретар на НЗОК. От изложеното следва да се приеме, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като длъжността на касатора е била съкратена, без да е утвърдено по законовия ред и от компетенен орган ново длъжностно разписание и поименно разписание на длъжностите в ЦУ на НЗОК.
Позоваването на ответника на чл. 7, ал. 3 от Наредба за длъжностните характеристики на държавните служители, съгласно която Главния секретар притежава правомощия да утвърждава длъжностните характеристики на служителите в НЗОК, поради което счита, че редът за утвърждаването им в случая е спазен не може да санира допуснатият порок при утвърждаване на посочените по - горе длъжностно разписание и поименно разписание на длъжностите в НЗОК от 05.03.2019г. от Главния секретар на НЗОК, който както беше посочено по - горе не притежава такива правомощия, съгласно Правилника и липсват доказателства, Управителя на НЗОК, който е компетенен орган да му е делегирал такива с нарочна заповед.
Предвид изложеното съкращаването на длъжността, заемана от жалбоподателя, въз основа на длъжностно разписание от 05.03.2019г. и поименно разписание на длъжностите в НЗОК от същата дата, утвърдени от некомпетентен орган - Главния секретар на НЗОК, при липсата на изрично възложени правомощия, вместо от Управителя на НЗОК е извършено не по установения в чл. 17, ал. 1, т. 3 от ПУДНЗОК ред и от некомпетентен орган, което е равнозначно на липса на съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорването е основателно и като е достигнал до противоположен правен извод АССГ е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което подлежи на отмяна при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК. По делото не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а наведените касационни основания за недопустимост на съдебното решение, поради произнасяне по ненаведени в процеса фактически основания са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъборазността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Ето защо, оспореното решение не се явява недопустимо и искането за неговото обезсилване и неоснователно.
Предвид констатираната незаконосъобразност на оспореното решение и посочените основания за неговата отмяна, следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед като материално незаконосъобразна подлежи на отмяна.
Установените пороци на оспорваната заповед, представляват достатъчно основание за отмяната й като незаконосъборазна, поради което настоящата инстанция не дължи обсъждане по същество на наличието на останалите предпаставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
С оглед изхода на спора в полза на касатора се дължат разноски, съгласно представените доказателства за тяхното извършване в размер на 1000лв. заплатено адвокатско възнаграждение по 500лв. за всяка съдебна инстанция. Възражението за прекомерност на адвакатското възнаграждение направено от ответника е неоснователно, тъй като същото е в рамките на предвиденото в чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №6846/13.11.2019г., постановено по адм. дело №4853/2019г. по описа на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед №28/08.04.2019г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса по жалба на И.К.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на И.К, с адрес [населено място], [адрес] сумата от 1000 /хиляда/ лева разноски. Решението не подлежи на обжалване.