Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от “ЕВН Б. Едяване“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. П., чрез пълномощник, срещу Решение № 7307 от 05.12.2018 г., постановено по адм. дело № 8559/2017 г. от Административен съд София – град. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно – решаване на спора по същество с отмяна на решение № Ц-19/01.07.2017 г. на КЕВР и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В отговор Комисията за енергийно и водно регулиране / КЕВР/ представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е определена компонентата "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител" по чл. 10, ал. 3 от Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия /Наредба № 1, наредбата или НРЦЕЕ/ - 2. 47 лв./МWh, а преписката – върната на регулаторния орган, който да обоснове така приетия размер.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на „ЕВН Б. Едяване“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. П. против решение № Ц-19 от 1.07.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел VII, т. 2.1, с която е утвърдена, считано от 01.07.2017 г., цена без ДДС, по която „ЕВН Б. Едяване“ ЕАД - гр. П., в качеството на краен снабдител, продава електрическа енергия на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение, при следните ценообразуващи елементи:
компонента за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител" по чл. 10, ал. 3 от НРЦЕЕ - 2, 47 лв./МWh;
компонента за балансиране по чл. 10, ал. 3 от НРЦЕЕ - 2, 20 лв./МWh; необходими годишни приходи — 482 316 хил. лв;
прогнозни количества електрическа енергия - 4 291 964 МWh, като по показател „Продажба на електрическа енергия за небитови клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниско напрежение“ са обособени:
I.1 три скали: - върхова - 0, 16856 лв./кWh; - дневна - 0, 11238 лв./кWh; - нощна - 0, 06488 лв./кWh;
I.2 две скали - дневна - 0, 13094 лв./кWh; - нощна - 0, 06488 лв./кWh; I.3 - една скала - 0, 13094 лв./кWh
II.1 „Продажба на електрическа енергия на битови клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниско напрежение:
1. с две скали - дневна - 0, 13094 лв./кWh; нощна - 0, 05462 лв./кWh; 2. с една скала - 0, 13094 лв./кWh.
Съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна, като е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката, вкл. цените, по които крайните снабдители продават електрическа енергия на битови и небитови крайни потребители, присъединени към електропреносната мрежа на ниво ниско напрежение, осигурявайки баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите; в кръга на правомощията му по ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), приложимите подзаконови нормативни актове и указанията, дадени от КЕВР; при спазване на предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК форма; при спазване на реда за издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Решението е частично неправилно.
Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото и относимите за правилното решаване на спора доказателства, но не ги е анализирал в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, поради което правните му изводи са частично необосновани. Фактите по делото не се оспорват.
Не е спорно също, че актът, предмет на проверка за законосъобразност, е издаден от компетентния административен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката, в кръга на правомощията му по закон.
При постановяването на оспорвания акт административният орган е допуснал нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 вр. чл. 30, ал. 1, т. т. 1, 5 /отм. ДВ, бр. 38/2018 г./, 6, 9, 10, 13 и 17 ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране осъществява регулиране на цените, по които производителите в рамките на определената им от Комисията разполагаемост по чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) продават електрическа енергия на обществения доставчик; … по които обществения доставчик продава на крайните снабдители изкупената, на осн. чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ, електрическа енергия; по които крайните снабдители продават електрическа енергия на битови и небитови крайни клиенти за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение; … цената или компонентата от цената, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, участват в компенсиране на разходите по чл. 35 ЗЕ чрез заплащане на цената или компонентата от „цена за задължения към обществото“. Това предполага при утвърждаване на цените на ел. енергия за ценовия период, вкл. процесния, да бъдат отчетени следните обстоятелства: 1. Прогнозните стойности на количествата ел. енергия, които ще бъдат продавани от крайните снабдители по регулирани цени в периода, в конкретния случай – 12 250 506 МWh; 2. Прогнозните стойности на количествата ел. енергия, необходими на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за покриване на технологичните разходи по преноса – 3 598 039 МWh.
Прогнозните стойности на количествата ел. енергия, необходими на обществения доставчик за обезпечаване на крайните снабдители и оператори на електропреносната и електроразпределителните мрежи се осигуряват от определената разполагаемост за производство на ел. енергия на АЕЦ – Козлодуй, ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД и ВЕЦ над 10 МW, собственост на НЕК – ЕАД и др. За покриване на технологичните разходи по преноса и разпределението, операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи сключват сделки с обществения доставчик по негова миксова цена, като във връзка с тези сделки заплащат, освен стойността на енергията за технологични разходи и цена за задължения към обществото /арг. от чл. 35, ал. 5 ЗЕ/. За клиентите на регулирания пазар на ел. енергия цената за задължения към обществото е включена като компонента на цената, по която НЕК – ЕАД, в качеството му на обществен доставчик, продава ел. енергия на крайните снабдители. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. цените за продажба на електрическа енергия /НРЦЕЕ/ Комисията утвърждава прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства, като неразделна част от заявлението за цени.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата при осъществяване на правомощията си по ценовото регулиране Комисията за енергийно и водно регулиране може да прилага различни методи за регулиране, да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии, като съгласно ал. 4 методите посочени в ал. 2 не се прилагат по отношение на енергийните предприятия, които осъществяват дейностите "обществена доставка на електрическа енергия" или "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител", чиито цени се утвърждават по реда на чл. 10, ал. 2 и 4, съответно по реда на чл. 10, ал. 3 –
5 ЗЕ, в приложимата редакция на текста /обн. ДВ, бр. 25/2017 г., в сила от 24.03.2017 г./.
Начинът на определяне на ценообразуващите елементи, формиращи цените за достъп до и за пренос през елекроразпределителните мрежи, е регламентиран в Глава втора, Раздел I на НРЦЕЕ – „Ценообразуващи елементи“.
Утвърдените от Комисията необходими годишни приходи за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител" се изчислява по точно определена в чл. 10, ал. 3 НРЦЕЕ /в приложимата редакция/ формула с точно определени параметри, а именно: количеството ел. енергия за реализация на регулирания пазар от крайния снабдител и сбора от средната покупна цена на ел. енергия, компонентата за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител" и компонентата за балансиране/ или НП = Е * /Цср + Кд + Кб/.
Компонентата за лицензионната дейност по ал. 2 на текста включва икономически обосновани разходи и възвръщаемост и се определя в размер до 3 на сто от утвърдената средна покупна цена за електрическа енергия.
Прилагайки посочената формула и след анализ на постигнатите резултати от електроснабдителните дружества, какъвто е и касатора, във връзка с утвърдените им за ценовия период 2016 – 2017 година необходими годишни приходи, респ. цени, КЕВР е приложил „общ подход“ за процесния ценови период, като в цената са включени: 1. компонентата за дейността „снабдяване с ел. енергия от краен снабдител“ по чл. 10, ал. 3 НРЦЕЕ - запазена от предходен ценови период в размер на 2. 29 % от разходите за покупка на ел. енергия, в зависимост от индивидуалните приходи и разходи на крайните снабдители; 2. прогнозните разходи за покупка на ел. енергия за снабдяване на крайните клиенти, изчислени на основата на годишната прогноза за потребление на клиентите, присъединени към съответната мрежа на ниско напрежение и среднопретеглена цена на енергия, която е формирана на база индивидуалните прогнозни количества и цената за закупуване на ел. енергия от обществения доставчик, считано от 01.07.2017 г.; 3. разходи за балансиране, като тази компонента е запазена на нивото, утвърдено с Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г., изм. С Решение № Ц-7 от 07.04.2017 г. на КЕВР в размер на 2. 20 лв./МWh, като „ … Комисията запазва пределните цени на балансиращата енергия, поради което, за целите на ценообразуването, промени в разходите за балансиране не следва да се извършват“. В цените не са включени разходи за енергийна ефективност по индивидуалните цели за енергийни спестявания.
С други думи цените за продажба на електрическа енергия от крайните снабдители се образуват на база тарифна структура, отразяваща разпределение на необходимите приходи по групи клиенти, като необходимите приходи включват: разходи за покупка на електрическа енергия, компонента за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител" и компонента за балансиране.
В конкретния случай от заключението на вещото лице от назначената по делото експертиза е установено, че с процесното Решение Ц-19/2017 г., в оспорваната му част, са утвърдени на ЕВН–ЕС ЕАД цени без ДДС и ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи в размер на 482 316 хил. лв., в това число компонента за дейността „снабдяване с ел. енергия от краен снабдител“ – 2.47 лв./МWh и компонента за балансиране – 2. 20 лв./МWh, както и прогнозни количества ел. енергия – 4 291 964 МWh.
Както се посочи по-горе цените за продажба на ел. енергия от крайни снабдители се образуват на база тарифната структура, отразяваща разпределение на необходимите приходи по групи клиенти, които включват: разходи за покупка на ел. енергия, компонента за дейността „снабдяване с ел. енергия от краен снабдител“ и компонента за балансиране, като компонента за дейността снабдяване се определя в размер до 3 на сто от утвърдената средна покупна цена за енергия на дружеството. Компонентата за дейността крайно снабдяване следва да включва икономически обосновани разходи и възвръщаемост, определени по реда на чл. 11 и чл. 15 НРЦЕЕ.
При анализа на утвърдените от Комисията ценообразуващи елементи вещото лице е констатирало, че единичните цени, утвърдени на ЕВН-ЕС са изчислени на база прогнозираните от Дружеството количества по групи потребители и тарифни зони, като среднопретеглените продажни цени за двете групи потребители /за стопанска и обществена дейност и за битови нужди/ превишават покупната цена на ел. енергия /0, 10771 лв/кWh/, но средната продажна цена за групата на битовите клиенти /0, 11191 лв./кWh/ е по-ниска от средната продажна цена за Дружеството /0, 11238 лв./кWh/, което означава, че не покрива всички свързани относими разходи – за компонента за дейността и за разходи за балансиране. Разликата се покрива за сметка на по-високата средна продажна цена за групата за стопанска и обществена дейност. В заключение вещото лице е отговорило на зададените въпроси както следва: 1. Утвърдените с обжалваното решение продажни цени не налагат на ЕВН-ЕС да продава ел. енергия на своите клиенти по цена под разходите за закупуването й от обществения доставчик; 2. С решението не е постигнато компенсиране на заявените от ЕВН-ЕС разходи по чл. 35 ЗЕ, произтичащи от наложени задължения към обществото за изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания, тъй като в утвърдените цени на крайните снабдители не са включени разходите за енергийна ефективност; 3. В утвърдените необходими приходи на ЕВН-ЕС е включена компонента за дейността в размер на 2.29% от покупната цена за енергия на стойност 10 586 хил. лв., която сума е по-малка от отчетените от дружеството за 2016 г. и прогнозирани за предстоящия регулаторен период оперативни разходи за дейността му като краен снабдител, което показва, че утвърдената компонента за дейността „снабдяване от краен снабдител“ – 10 586 хил. лв. на годишна база не би била достатъчна да покрие необходимите оперативни разходи в размер на 14 595 хил. лв. / не се включват възвръщаемост на капитала и разходи за балансиране /; 4. Разходите за балансиране на посочените в оспорваното решение 14 търговци за 2015 г. варират, като средната стойност е 1.98 лв./МWh. КЕВР е одобрила разходи за балансиране, които крайните снабдители могат да прехвърлят на клиентите си на регулирания пазар в размер на 2.20 лв./МWh, като е взела предвид по-високата цена, по която те купуват ел. енергия и 5. В утвърдените на ЕВН – ЕС цени са включени в пълен размер разходите на дружеството за закупуване на ел. енергия от обществения доставчик, но не са включени претендираните разходи за дейността по снабдяване на неговите клиенти с ел. енергия и не възстановяват заявените разходи за балансиране.
Така депозираното заключение не е било оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно, но съдът не го е възприел поради това, „ … че изчисленията и заключенията по експертизата, са направени изключително въз основа на заявените от дружеството-жалбоподател стойности, като преценката на регулиращият орган, има различен обхват, съобразно целите на чл. 2, ал. 1 от ЗЕ и това какъв размер ще бъде признат от КЕВР е изключително в преценката на административния орган, който се ръководи от принципите, посочени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ“.
Тези изводи не могат да бъдат споделени.
От заключението на експерта по делото безспорно става ясно, че при утвърдената компонента за дейността от 2.29 % няма да бъдат възстановени прогнозираните от ЕВН-ЕС оперативни разходи и няма да бъде реализирана възвръщаемост на капитала, тъй като при определяне на компонентата не са спазени законовите изисквания и КЕВР не е определила за крайните снабдители размера на норма на възвръщаемост съгласно чл. 15 от НРЦЕЕ, който предвижда Комисията да определя норма на възвръщаемост на капитала за регулаторния период, която е равна на прогнозна среднопретеглена цена на капитала, като среднопретеглената цена на капитала е определената от Комисията целева норма на възвръщаемост на привлечения и на собствения капитал на енергийното предприятие, претеглена според дела на всеки от тези източници на финансиране в определената целева структура на капитала. Както сочи вещото лице утвърдената компонента за дейността от 2.29 % е определена като общ размер, без да е ясно каква част от нея е за покриване на разходите и каква - за осигуряване на възвръщаемост, респ. не е определен за крайните снабдители размер на норма на възвръщаемост съгласно чл. 15 от НРЦЕЕ. Поради това не може да бъде направена преценка дали са спазени законовите изисквания за осигуряване на възвръщаемост на оперативните разходи.
Изложеното води до извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт по отношение на компонента за дейността „снабдяване с ел. енергия от краен снабдител“, която компонента е част от формулата по чл. 10, ал. 3 НРЦЕЕ.
В тази част решението е незаконосъобразно, следва да се отмени, а преписката – да се върне на регулаторния орган за ново произнасяне при спазване на изискванията на материалния закон.
По отношение на компонента за балансиране в размер на 2.20 лв./MWh, съдът правилно е приел, че средната стойност на разходите за балансиране не са се изменили съществено спрямо тези, утвърдени с Решение № Ц-19/30.06.2016 г. на КЕВР, изменено с Решение Ц-7/7.04.2017 г., поради което не се налага тяхното изменение. Правилно е съобразено също, че КЕВР е използвал сравнителния анализ от предходния ценови период, но с изричното отбелязване в оспорения акт, че няма настъпили нови факти и обстоятелства, въз основа на които да бъде изменена стойността на компонентата. В правомощията на регулаторния орган е да извърши корекция на заявените от жалбоподателя разходи за балансиране, основната причина за които е неточни прогнози от крайния снабдител, като по този начин дисциплинира крайните снабдители да извършват прогнозите за потребление на електрическа енергия с по-голяма точност и прецизност.
По отношение на разходите за енергийна ефективност съдът правилно е приел, че разходите на енергийните предприятия за постигане на индивидуалните им цели за енергийни спестявания могат да бъдат признати само при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. срещу направените разходи за постигане на индивидуалните цели енергийното предприятие да не е получило допълнителни приходи от крайните клиенти извън регулираните цени или чрез други механизми и 2. направените разходи във връзка с изпълнението на индивидуалните цели да бъдат доказани пред КЕВР като икономически обосновани. Съобразено е точно, че тези предпоставки не са налице, поради което в необходимите годишни приходи за осъществяване на лицензионната дейност на енергийните предприятия не следва да бъдат включени разходи за енергийна ефективност, тъй като не са представени доказателства, че тези разходи в посочения размер са икономически обосновани и доказани и са свързани пряко с изпълнение на лицензионната дейност.
При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена, съгласно представения, по реда на субсидиарно приложимия чл. 80 ГПК, списък в размер на 1 920 /хиляда деветстотин и двадесет/ лева за двете съдебни инстанции.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7307 от 05.12.2018 г., постановено по адм. дело № 8559/2017 г. от Административен съд София – град в частта, с която е отхвърлена жалбата на „ЕВН Б. Едяване“ ЕАД - гр. П. срещу раздел VІІ, т. 2.1 на Решение № Ц-19/. 01.07.2017 г. на КЕВР, относно компонентата за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител" по чл. 10, ал. 3 от НРЦЕЕ – 2.47 лв/MWh и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № Ц-19/. 01.07.2017 г. на КЕВР, в частта по раздел VІІ, т. 2.1, с което КЕВР утвърждава, считано от 01.07.2017 г., цени, по които „ЕВН Б. Едяване“ ЕАД - гр. П. продава електрическа енергия на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение при посочените ценообразуващи елементи, в частта относно компонентата за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител" по чл. 10, ал. 3 от НРЦЕЕ – 2.47 лв/MWh и
ВРЪЩА преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране в тази част за ново разглеждане.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране със седалище гр. С. да заплати на ЕВН Б. Едяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Хр. Г.Д“ № 37 сумата от 1 920 /хиляда деветстотин и двадесет/ лева, представляваща съдебни разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7307 от 05.12.2018 г., постановено по адм. дело № 8559/2017 г. от Административен съд София – град в останалата му част.
Решението е окончателно.