Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Трегер" ООД, чрез адв.В.П срещу решение № 17218 от 16.12.2019 г., постановено по адм. д.№ 918/2017г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. Релевират се оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуален закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не дължи произнасяне по искането за установяване на нарушение по чл. 21 от ЗЗК. На следващо място се посочва, че съдът погрешно тълкува и прилага чл. 37а ЗЗК и на последно място в жалбата се твърди, че първоинстанционния съд е допуснал съществени нарушения при оценка на доказателствата. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решение № 17218 от 16.12.2019 г., постановено по адм. д.№ 918/2017г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, да реши делото по същество и да отмени изцяло решение № 1110 от 20.12.2016г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, постановено по преписка № КЗК-332/2016 г., като върне преписката на КЗК със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез юриск.Кондиева в представени писмени бележки, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - „Софийска вода” АД, чрез юрисконсулт Лазарова, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С решение №17218 от 16.12.2019г., постановено по адм. д.№ 918/2017г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение е отхвърлена жалбата на "Трегер" ООД против решение №1110 от 20.12.2016г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, постановено по преписка № КЗК-332/2016 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 37а от ЗЗК от страна на „Софийска вода” АД в частта относно твърденията за извършено нарушение в периода м. ноември 2012г. – м. май 2015г. и производството по преписката в останалата й част е прекратено.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на КЗК е постановено от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административно производствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съдът е приел за неоснователни твърденията за нарушение на материалноправните разпоредби на ЗЗК. Според тричленният състав на ВАС, КЗК правилно е приела, че посочената забрана в чл. 37а от ЗЗК не намира приложение към поведението на „Софийска вода” АД, изразяващо се в извършване на пробовземания в периода 2012г. до м. май 2015г. и наложени санкции на „Трегер” ООД за замърсяване на отпадни води, съобразявайки, че посочената разпоредба е в сила от 24.07.2015г. т.е след периода на извършената проверка.

Релевираният от жалбоподателя довод за липса на произнасяне от страна на КЗК по отношение (твърдяното в искането до КЗК) нарушение по чл. 21 ЗЗК също е приет за неоснователен от съда. Според съда Комисията като орган за защита на конкуренцията разполага със законово право изложените в искането по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК факти и обстоятелства да ги подведе под относимата според нея правна норма по ЗЗК, като не е обвързана от посочените в искането правни квалификации.

На следващо място съдът е приел за недопустимо подлагането на едно и също търговско поведение едновременно по чл. 37а от ЗЗК и чл. 21 от ЗЗК, с оглед процедурата и начина на проучване на двете производство, които са различни.

Съдът изцяло е възприел извода на КЗК, че действията на „Софийска вода” АД по извършване на пробовземания в периода от май 2015г. до месец април 2016г., извършени след влизането в сила на новата разпоредба на чл. 37а от ЗЗК не са от компетентността на КЗК.Уеното от КЗК поведение на „Софийска вода” спрямо „Трегер” ООД е било предмет на произнасяне от страна на КЕВР, като решението на регулаторния орган по жалбата на „Трегер” ООД е било потвърдено от АССГ след което и от ВАС.

Тричленният състав е приел, че събраните писмени и гласни доказателства в съдебното производство са неотносими, тъй като действията на „Софийска вода” АД не могат да бъдат обвързани под нормата на чл. 37а ЗЗК. За неотносими са приети и доказателствата, обхващащи периода след 11.05.2015г.

В обжалваното съдебно решение е прието, че изводите на КЗК за липса на нарушение по чл. 37а от ЗЗК от страна на „Софийска вода” АД в периода м. ноември 2012г. – м. май 2015г. съответстват на събраните доказателства, направените въз основа на тях обосновани фактически констатации, приложимите материалноправни норми и тяхната цел. Така постановеното решение е неправилно.

При извършване на съдебния контрол първоинстанционният съд е постановил съдебно решение при неизяснена обстановка в резултат на допуснати процесуални нарушения.

В съдебното производство от „Трегер” ООД са представени множество писмени доказателства: писма на министъра на околната среда и водите, КЕВР, справка от „Софийска вода” АД за обслужваните от нея хотели, на които се предоставят услугите „отвеждане” и „пречистване” на отпадъчни води, справка за осъществения мониторинг върху качеството на отпадъчните води, отвеждани и пречиствани от обектите от август 2012г.; справка за тарифите, по които са фактурирани услугите „отвеждане” и „пречистване” за обектите за периода от август 2012г. до настоящия момент.; извлечение от регистър на НСИ – общ брой на действащите места за настаняване на територията на Столична община за периода 2012г. – 2017г.; извлечение от регистър на НСИ – брой хотели категория 4-5 звезди на територията на Столична община за периода 2012г. – 2017г.

По молба на жалбоподателят е назначена и приета основна и допълнително съдебно счетоводна експертиза с подробно формулирани въпроси, свързани с прилаганите от „Софийска вода” АД тарифи за промишлени и стопански потребители по отношение на изброените хотели.

С обжалваното съдебно решение, в нарушение на чл. 172а АПК, чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил в цялост основната и допълнителна ССчЕ заедно с всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател. Относно нарушението по чл. 37а ЗЗК решаващият състав не е взел предвид обстоятелството, че договора за извършване на услугите водоснабдяване и/или отвеждане и/или пречистване на отпадъчни води при използване на вода за стопанска цел, сключен между "Софийска вода" АД и „Трегер“ ООД е прекратен на 12.09.2015г., т. е след влизане в сила на чл. 37а ЗЗК (24.07.2015 г.) и въпреки това не е обсъдил твърденията на жалбоподателя за предложен нов договор от страна на „Софийска вода“ АД на 22.03.2016г. Приетата по делото ССчЕ не е обсъдена и заедно с относимите писмени доказателства при съобразяване на периодите посочени в искането на „Трегер“ ООД от 16.05.2016г. относно оплакванията свързани с приложението на чл. 37а (след влизането му в сила).

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при първоинстанционното разглеждане на спора е допуснато процесуално нарушение, като не са обсъдени от съда събраните писмени и гласни доказателства за относими към спора факти, отнасящи се за твърдяно нарушение от „Софийска вода“ АД по чл. 37а от ЗЗК за периода след 11.05.2015г. до образуване на преписката пред КЗК на 16.05.2016г. Това процесуално нарушение се е отразило върху изясняване на делото от фактическа страна и на основание чл. 209, т. 3 от АПК представлява основание за отмяна на обжалваното решение.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че и административния орган е постановил своето решение при допуснати процесуални нарушения и при неизяснена фактическа обстановка.

Производството пред КЗК е било образувано по искане на "Трегер" ООД,с вх. №ВХР-936/ 16.05.2016г. за проучване на евентуално извършено нарушение по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗК и чл. 37а от ЗЗК от страна на „Софийска вода” АД, като изрично е посочено, че „Софийска вода” АД злоупотребява с господстващото си положение по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗК и чл. 37а от ЗЗК.

По така отправеното искане в КЗК е образувано производство по преписка №332- 2016г. на осн. чл. 94, ал. 1 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 37а от ЗЗК от страна на „Софийска вода” АД. КЗК е приела, че описаното поведение на „Софийска вода” АД – извършените водовземания на отпадни води на хотела „Метрополитън”, реализирани в периода 2012г. – май 2015г., т. е. преди влизане в сила на ЗИД на ЗЗК (ДВ, бр. 56 от 2015г.), с което е въведена забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне, поведението на ответното дружество не е било обект на правна забрана. КЗК е приела, че от страна на „Софийска вода” АД в посочения период не е извършено нарушение по чл. 37а от ЗЗК. По отношение на твърденията за недобросъвестен мониторинг от страна на „Софийска вода” АД на качествата на отработената вода на хотела след прекратяване действието на договора между страните, изразяващ се във взимането на проби в периода м. ноември 2015г. – април 2016г. КЗК е приела, че не разполага с компетенции да се произнася дали доколко „Софийска вода” АД има право да извършва мониторинг, предвид че тези обстоятелства са предмет на секторна регулация.

Според настоящият петчленен състав на Първа колегия на ВАС, предвид съдържанието на искането на „Трегер” ООД от 16.05.2016г., дружеството е обосновало защо счита, че е засегнало от неправомерни действия на "Софийска вода" АД, които осъществяват съставите на чл. 21, ал. 1, т. 3 и чл. 37а ЗЗК от страна на „Софийска вода” АД, продължаващи и към датата на подаване на искането. Искането отговаря на изискванията на чл. 71 ЗЗК, като дружеството не се е отказало от искането в цялост, вкл. относно чл. 21 ЗЗК и за Комисията е възникнало задължение да се произнесе в цялост, а не само по отношение на чл. 37а ЗЗК.

Отделно от това в решението на КЗК не са обсъдени и оплакванията на „Трегер” ООД за различното му третиране като стопанския потребител в сравнение с множество други хотели относно заплащането на услугите за отвеждане и пречистване на отпадните води по цени приложими за битови потребители и приравнени към тях обществени и други потребители, което по същество се потвърждава частично и от допълнителната ССчЕ.

При обсъждане на оплакванията в искането относно чл. 37а ЗЗК, КЗК не е взела предвид обстоятелството, че прекратяването на договора, сключен между „Трегер“ ООД и "Софийска вода" АД е прекратен на 12.09.2015г., т. е след влизане в сила на чл. 37а ЗЗК (24.07.2015 г.) и въпреки това не е обсъдила твърденията за предложен нов договор на 22.03.2016г.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на процесното решение, КЗК е допуснала описаните съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в непризнасяне по искането за проучване на евентуално извършено нарушение по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗК от страна на „Софийска вода” АД, игнориране и необсъждане на възраженията на ответника по преписката относно евунтуално извършено нарушение по чл. 37а от ЗЗК за периода след влизане в сила на чл. 37а от ЗЗК /ДВ бр. до подаване на искане с вх. №ВХР-936/16.05.2016г. на "Трегер" ООД. Тези установени от настоящият състав нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон и налагат отмяна на решение №1110 от 20.12.2016г. по преписка № КЗК-332/2016г. на КЗК с връщане на преписката на КЗК с указания, дадени по-горе в мотивите на съдебното решение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, петчленният състав на ВАС, намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго решение, с което да бъде отменено №1110 от 20.12.2016г. по преписка № КЗК-332/2016г. на КЗК и бъде върната преписката на КЗК за ново произнасяне по искане вх. №ВХР-936/16.05.2016г. на "Трегер" ООД, съобразно мотивите на настоящето решение.

При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които дружеството е осъдено да заплати на КЗК. Съгласно исканията на касатора и представените доказателства, КЗК следва да бъде осъдена да заплати на „Трегер“ ООД съдебни разноски в размер на 6 520 лева, представляващи адвокатски хонорар за две съдебни инстанции, заплатени държавна такса и възнаграждение на вещо лице по ССчЕ. С оглед фактическата и правна сложност на делото направеното възражение от КЗК за прекомерност на адвокатския хонорар се явява неоснователно.

По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №17218 от 16.12.2019 г., постановено по адм. д.№ 918/2017г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на "Трегер" ООД против решение №1110 от 20.12.2016г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-332/2016 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 37а от ЗЗК от страна на „Софийска вода” АД в частта относно твърденията за извършено нарушение в периода м. ноември 2012г. – м. май 2015г. и е прекратено производството по преписка № КЗК-332/2016 г. срещу „Софийска вода” АД в останалата й част, включително и в частта относно присъдените разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение №1110 от 20.12.2016г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-332/2016 г. и ВРЪЩА преписката на Комисия за защита на конкуренцията за нова произнасяне по искане с вх. №ВХР-936/16.05.2016г. на "Трегер" ООД, съобразно мотивите на настоящето решение.

ОСЪЖДА Комисията за защита на конкуренцията да заплати на „Трегер” ООД, ЕИК 103201405 сумата от 6520 /шест хиляди петстотин и двадесет/ лева.

Решението е окончателно.