Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, чрез пълномощника му, срещу решение № 188 от 22.03.2018 г., постановено по адм. дело № 886/2017 г. от Административен съд Пазарджик с доводи, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с неговата цел отм. енителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – В.Д, в отговор на касационната жалба и в писмено становище излага доводи за нейната неоснователност и моли съда обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед № ДН-00-11/31.10.2017 г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), гр. С., с която на В.Д е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ на осн. чл. 90, ал. 1, т. 2, чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 108 вр. чл. 91, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил оспорвания административен акт и е осъдил ИААА да заплати на жалбоподателя разноски по производството в размер на 500 лв.

За да постанови този правен резултат съдът е приел от фактическа страна за безспорно установено, че В.Д е заемал длъжността „началник на областен отдел Автомобилна администрация“ –...