Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на заместник на главния прокурор при Върховна админстративна прокуратура, срещу Решение № 43 от 04.04.2019 г. постановено по адм. дело № 41/2019 г. от Административен съд Разград с доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт, както и на разпоредбите на чл. 5 и чл. 6 от Наредба № 3 за търговската дейност на територията на О. К (Наредбата). При евентуалност да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът - прокурор при Окръжна прокуратура - Разград не изразява становище.

Ответникът - Общински съвет - Кубрат не изразява становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита съдебното решение за неправилно.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна - участвала в първоинстанционното съдебно производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения:

Съгласно текста на чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е чл. 5 и чл. 6 от Наредба № 3 за търговската дейност на територията на О. К, приета с Решение № 231 от 23.04.2009 г. по Протокол № 17 протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура Разград.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил протеста на прокурор от Окръжна прокуратура против разпоредбите на чл. 5 и чл. 6 от Наредба № 3 за търговската дейност на територията на О. К, като неоснователен и недоказан.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорените разпоредби са приети от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и начин на гласуване, регламентирани в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, като Наредбата е удостоверена и обнародвана по предвидения за това ред и тя е валиден нормативен административен акт, действащ към момента на оспорването.

Съдът от първата инстанция е установил, че в протеста на Прокуратурата се съдържат доводи, че процесните разпоредби на чл. 5 и чл. 6 от Наредбата създават неоправдани пречки и препятствия при упражняване на търговската дейност и противоречат на целите, правилата и нормите, залегнали в ЗОАРАКСД (ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИ. К. В СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ) (ЗОАРАКСД), като се иска от съда да бъде отменени.

На следващо място е приел, че с оспорените разпоредби е въведен уведомителен режим, който по своето естество се различава от регистрационния и лицензионния режим, регламентирани в ЗОАРАКСД. Направил е извод, че както в ЗОАРАКСД, така и в други закони няма забрана уведомителен режим да се установява само със закон.

В тази връзка, решаващия съд е заключил, че оспорените разпоредби на чл. 5 и чл. 6 от Наредбата не противоречат на ЗОАРАКСД и ЗНА, поради което е отхвърлил прокурорския протест, като неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изложил обосновани мотиви, при правилно приложение на материалния закон, които настоящият съдебен състав споделя изцяло, без да е необходимо да ги повтаря – чл. 221, ал. 1, предл. последно АПК. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение.

Неоснователни са твърденията на касатора, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Съгласно чл. 186, ал. 1 и ал. 2 АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Прокурорът може да подаде протест срещу акта.

Наредбата е подзаконов нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение – чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА) и чл. 76, ал. 3 АПК.

Не е спорно по делото, че Наредба № 3 на Общински съвет Кубрат е приета на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 ЗМСМА, като с нея се уреждат обществените отношения от местно значение, свързани с извършването на търговска дейност на територията на община К.. Съгласно чл. 2 от Наредбата, целта на този акт е при извършването на търговска дейност да се осигури защитата на потребителите, на личните и имуществени права на гражданите и юридическите лица, на обществения ред и опазване на околната среда. С Наредбата се въвежда уведомителен режим за извършване на търговска дейност в стационарни и преместваеми обекти, като е разписано задължение за вписване на тези обекти в общинския информационен масив.

Настоящата инстанция счита, че не е налице противоречие на атакуваните разпоредби с норми от по-висш ранг.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД (ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИ. К. В СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ) е създадена да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление. Нормата на чл. 2 от същия определя, че държавните органи и органите на местното самоуправление осъществяват административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност с цел защита на: 1. националната сигурност и обществения ред в Р. Б, както и на изключителни и суверенни права на държавата по смисъла на чл. 18, ал. 1 - 4 от Конституцията на Р. Б; 2. личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица; 3. околната среда.

Проявление на волята на законодателя да ограничи административното регулиране и контрол намира проявление в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗОАРАКСД, според която лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон. Ако разпоредбата на чл. 4 от закона се състои единствено и само от тази алинея, то би могло да се приеме, че твърдението за противоречие на атакуваните разпоредби с разпоредби от по-висок ранг е основателно, но тъй като в тази разпоредба има още две алинеи, които дават основание да бъде направен обратния извод.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗОАРАКСД определя, че всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон, а според ал. 3 с подзаконов нормативен акт, посочен в закон, могат да се конкретизират изискванията по ал. 2, като се осигури спазването на чл. 3, ал. 3.

На следващо място, разпоредбата на чл. 21 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА) регламентира правомощията на общинските съвет като орган на местното самоуправление, едно от които е това по ал. 1, т. 13 - определяне на изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура, като ал. 2 на същата норма разпорежда, че в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

Тълкуването на разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 13 във вр. с ал. 2 ЗМСМА и тези на чл. 4, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗОАРАКСД дава основание да бъде направен изводът, че законът делегира правомощия на общинските съвети чрез издаването на правилници и наредби да определят изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие. Касационната инстанция счита, че понятието "уведомителен режим" не е равнозначно на регистрационен или лицензионен режим по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОАРАКСД, поради което няма пречка общинският съвет в изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал. 1, т. 13 ЗМСМА да въведе уведомителен режим като вид изискване, необходимо за започването и за осъществяването на определени стопански дейности (в случая за търговска дейност). Подобно изискване най-малкото има за цел да даде информация за вида стопанска дейност на територията на общината, субектите които я осъществяват, обектите и прочие, което дава възможност на органите на местно самоуправление да изпълняват по-ефективно правомощията си по ЗМСМА на съответната територия. Такова изискване дава възможност на общинската администрация да осъществява регулиране и контрол за постигане на целите, посочени в чл. 2 от ЗОАРАКСД. В протеста не са прави твърдение и не се ангажират доказателства, че чрез създаване на подобно изискване се нарушава чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД относно налагане на ограничения, които не са необходими за постигане на целите на закона.

Гореизложеното дава възможност да бъде направен изводът, че атакуваните разпоредби на чл. 5 и чл. 6, както и санкциите, предвидени в чл. 24 в Наредба № 3 за търговската дейност на територията на О. К, приета с Решение № 231 от 23.04.2009 г. по Протокол № 17 на Общинския съвет-Кубрат, не противоречат на ЗОАРАКСД и ЗНА.

При така изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43 от 04.04.2019 г. постановено по адм. дело № 41/2019 г. от Административен съд Разград.

Решението е окончателно.