Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на П.Д срещу Решение № 297/12.07.2019 г. на Административен съд (АС) – Добрич постановено по адм. дело № 111/2019 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на П.Д срещу Заповед № 3282з-290/28.01.2019 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), с която на П.Д, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител – младши експерт – командир на отделение в група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление (ГПУ) – Каварна към Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Бургас при ГДГП и Димитров е осъден да заплати на ГДГП разноски по делото.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Оспорва изводите на съда за доказаност на извършеното от него дисциплинарно нарушение, както и че не е изпълнил разпореждането да се яви в Спешно отделение гр. К. в определения в талона срок. Сочи, че никъде не се споменава, че става дума за закъснение от 6 минути. Твърди, че Наказателно постановление (НП) № 18-0804-002590/19.10.2018 г. на началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Сливен, сектор „Пътна полиция“ е отменено в частта му, в която на П.Д за административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) са му наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца. Оспорва изводите на съда за неприложимост на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/2017 г.). Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отмени Заповед № 3282з-290/28.01.2019 г. на директора на ГДГП. В съдебно заседание поддържа доводите в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноски. Касаторът се представлява от адв.. П.

Ответникът по касация – Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение Ответникът по касация се представлява от юрк.. Ц.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че установената от съда фактическа обстановка не е подкрепена от събраните по делото доказателства. Решаващият съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички относими доказателства и е отчел, че Димитров се е явил със закъснение, за да даде кръвна проба. При установяване относимата към спора фактическа обстановка съдът не е допуснал грешки, състоящи се в нарушаване на логическите, опитните или научните правила. Поради тази причина доводът в касационната жалба, че решението е необосновано, тъй като съдът не е обсъдил в цялост всички събрани доказателства, е неоснователен.

По делото е установено, че към датата на издаване на процесната заповед П.Д е заемал длъжността командир на отделение в група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Каварна към РДГП – Бургас при ГДГП. В МВР работи от 01.07.2003 г.

Служителят е запознат с Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Етичния кодекс) и неговите изменения.

На 14.10.2018 г. в гр. К. на П.Д е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от мл. инсп. Г.Г, за това, че на 14.10.2018 г., около 00.05 часа, в гр. К., на ул. „Л. К“, до дом № 9, в посока „Автогара“ управлява лек автомобил „О. А“ с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Г.Г, като при покана да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Д. А 7510 ARDM 0204, е отказал категорично. Издаден му е талон за медицинско изследване. Не носи свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и контролен талон. Не представя свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) част 2. АУАН е съставен на място и връчен на жалбоподателя, като същият е отразил, че няма възражения.

Талонът за медицинско изследване е връчен в 00.10 часа на 14.10.2018 г., като е предоставена възможност на водача да се яви в Спешно отделение на гр. К. до 45 минути от връчването.

С писмо рег. № 804р – 4386/ 15.10.2018 г. на Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Сливен е отправена Докладна записка (ДЗ) до Директора на ОДМВР – Сливен във връзка с отказ на служител на МВР да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. В ДЗ е посочено, че водачът е заявил, че не може да представи СУМПС и документи на автомобила, тъй като не ги носи със себе си и че е служител на ГД „Гранична полиция“ гр. Б.. Лицето е било във видимо нетрезво състояние, поради което е поканено да бъде изпробвано с техническо средство Д. А 7510 ARDM 0204, но то категорично е отказало. Издаден му е талон за медицинско изследване с № 0030838. Служителят не се е явил в Спешно отделение гр. К. в посоченото в талона време, за да му бъде взета кръв за изследване. На мястото на проверката са били шестима служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Сливен, поименно изброени.

С. З № 3282з – 3584/ 26.10.2018 г. на директора на ГДГП е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР срещу П.Д.О е комисия за дисциплинарно разследващ орган (ДРО). За заповедта Димитров е уведомен на 08.11.2018 г.

На 08.11.2018 г. до служителя е изпратена покана за даване на писмени обяснения. В същата е описана фактическата обстановка по АУАН. Посочено е, че деянието му се възприема като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, изразяващо се в нарушение на дължимото поведение по т. 19, т. 20, т. 28, б. „а“ и б. „в“ от Етичния кодекс, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“. Указан е срок за представяне на писмени обяснения, като са поставени и конкретни въпроси за отговор.

С рег. № 6099р – 11036/ 13.11.2018 г. РДГП – Бургас служителят е дал своите обяснения, в които оспорил да е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества по време на проверката. Поради здравословното си състояние приемал медикаменти и не можел да издиша достатъчно въздух, за да бъде изпробван за алкохол. Просрочил времето за вземане на проба поради това, че центърът за спешна медицинска помощ бил затворен, а след това му било отказано от екипа да му бъде взета кръвна проба.

С УРИ: 4068р – 17472/ 04.12.2018 г. до директора на ГДГП от РДГП – Бургас е изпратена Обобщена справка по извършената проверка относно конкретното дисциплинарно производство спрямо държавния служител П.Д.

На 10.12.2018 г. на служителя е връчена покана за запознаване с Обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения. Димитров не се е възползвал от предоставената възможност, което е удостоверено в Протокол от 12.12.2018 г.

По делото като доказателства са приети Сведения от служителите, присъствали при проверката за алкохол, Сведение от мед. Баева, дежурна през нощта на проверката за алкохол, на д-р. С, също от дежурния медицински екип, фиш за спешна медицинска помощ.

В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства показанията на свидетелите Г.Г - автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен и И.Н – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен, които е кредитирал като обективни и безпристрастни.

Въз основа на така установените факти съдът от правна страна:

Приел, че оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР - директор на ГДГП – МВР, оправомощен по смисъла на чл. 204, т. З от ЗМВР да налага всички дисциплинирани наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

Приел, че са спазени процедурните изисквания, регламентирани в чл. 207 от ЗМВР, като от писмените доказателства по делото безспорно се установява, че дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на компетентния орган, при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение, определен е дисциплинарно разследващият орган, а обстоятелствата във връзка с извършване на нарушението са установени с допустими от закона начини и средства, като събраните доказателства предоставят достатъчна възможност на наказващия орган да извърши дължимата преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.Дарно наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР да изслуша лично жалбоподателя или да приеме писмените му обяснения. С издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е спазен както двумесечният срок, предвиден в чл. 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР, така и визираният във второто предложение на нормата двугодишен срок от извършването на нарушението на 14.10.2018 г. Обобщената справка, с която приключва образуваното дисциплинарно производство, е с дата 04.12.2018 г., като директорът на ГДГП се е запознал с нея на 26.01.2019 г., а на 28.01.2019 г. е издадена процесната Заповед.

Приел е, че при издаване на заповедта е спазен материалният закон. В тази връзка е посочил, че както фактическите, така и правните основания посочени в оспорваната заповед обосновават хипотезата на прилагането на хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, която представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, като квалификацията на нарушението кореспондира напълно с изложените в обстоятелствената част на заповедта данни. Приел е, че твърденията на жалбоподателя (касатор в настоящото производство) във връзка с несъгласието му с изложените в оспорения акт факти се опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочил е, че е безспорно, че служителят е отказал да бъде изпробван с техническо средство, а същевременно не е спазил срокът за явяване и даване на проба. Ирелевантно за случая е, че издаденото впоследствие НП, в частта на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отменено от РС Котел.

Приел е, че наказаният служител е извършил описаните деяния, които са станали известни на голям брой служители на МВР – шестима, а и на граждански лица.

Приел е, че наложеното наказание съответства по вид и тежест на извършеното нарушение.

Приел е, че оспореният акт отговаря на целта на закона. Решението е неправилно.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма. Правилни са изводите му, че е спазен срокът по чл. 195, ал. 2 ЗМВР и процедурата регламентирана в чл. 207 ЗМВР.

Изводите на съда, че заповедта съответства на материалния закон са неправилни.

Дисциплинарната отговорност на Димитров според изложеното в процесната заповед, е ангажирана поради това, че след като е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство му е издаден АУАН и талон за изпращане на медицинско изследване, като не е изпълнил разпореждането да се яви в Спешното отделение на гр. К. в определения в талона срок. Това деяние в процесната заповед, е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение.

Дисциплинарното наказание по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се налага за тежко нарушение на служебната дисциплина. Фактическия състав на нормата изисква извършване на деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и едновременно с това, тези деяния да водят да уронване престижа на службата. Под „уронване престижа на службата“ следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител в МВР, с което се стига до намаляване авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона. Не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи - Тълкувателно постановление № 3/7.06.2007 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 4/2007 г., което не е загубило задължителната си сила по чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) и е приложимо спрямо действащите норми на ЗМВР, съответстващи на отменените тълкувани разпоредби на ЗМВР отм. .

Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, и да носи отговорност за действията си. В процесната заповед е посочено, че с деянието си Димитров е нарушил т. 19, т. 20 и т. 28, б. „а“ и „в“ от Етичния кодекс, с което деяние е прието, че е уронил престижа на службата. Видно от мотивите на заповедта отказът на Димитров да даде проба за алкохол с техническо средство, е станал известен на служителите на ОДМВР Сливен, които макар и от системата на МВР, са от различна нейна структура. На същите е станало известно и че Димитров, според неговите признания е употребил алкохол. Видно от посоченото в сведенията на полицейските служители събрани в хода на дисциплинарното производство, същите са изразили възмущение от това, че техен колега е управлявал автомобил след употреба на алкохол. Димитров обаче е наказан за това, че не е изпълнил разпореждането да се яви в Спешно отделение гр. К. в определения срок, за да даде кръвна проба, а не защото е шофирал след употреба на алкохол. По делото няма доказателства това деяние – неявяването в срок за даване на кръвна проба, да е станало известно на служителите на ОДМВР Сливен. То е станало известно на медицинския персонал от спешното отделение, но в оспорваната заповед констатации и мотиви за това няма. Следователно част от фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - „уронен престиж на службата“ не е установен. С приемането от съда, че деянието е станало известно на граждани, същият е допълнил мотивите на оспорения акт.

Административното наказание за извършено по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП административно нарушение е отменено с влязло в сила решение, поради което констатациите в АУАН не могат да се ценят в съвкупност с останалия доказателствен материал. Независимо от това, от доказателствата по делото се установява, че Димитров се е явил, за да даде кръвна проба със закъснение от 6 минути и не е отказал даването на такава. Кръвна проба не е взета поради отказа на медицинското лице в Спешното отделение да вземе пробата, тъй като е изтекъл определения в талона срок. Със закъснението си Димитров безспорно е нарушил изискванията определени в ЗДвП и Наредба № 1/2017 г., а това от своя страна означава, че служителя не е съобразил поведението си с правилата на Етичния кодекс и по конкретно с посочените в оспорваната заповед т. 19, 20, 28, букви „а“ и „в“. Явяването на Димитров с шестминутно закъснение поставя въпроса, дали такова закъснение обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. С оглед чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1/2017 г. шестминутното закъснение не би следвало да е пречка за вземането на кръвната проба и закъснението не обосновава налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание.

За нарушаване на правилата на Етичния кодекс ЗМВР предвижда възможност за налагане на дисциплинарното наказание порицание – чл. 200, ал. 1, т. 13 ЗМВР, когато не е уронен престижа на службата и уволнение – чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, когато е уронен престижа на службата. Димитров е нарушил посочените в заповедта точки от Етичния кодекс, но наказанието му не е съобразено с тежестта на извършеното нарушение, каквото е изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Това заедно с посоченото по-горе, че в случая уронването на престижа не е установено по категоричен начин от ответника, прави заповедта издадена в нарушение на материалния закон.

Предвид изложеното като е приел, че заповедта съответства на материалния закон, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отмени Заповед № 3282з-290/28.01.2019 г. на директора на ГДГП.

Касатора претендира разноски за двете съдебни инстанции. При уважаване на жалбата подателят й има право на разноски, в доказан по делото размер. За доказване на разноските пред настоящата инстанция са представени: преводно нареждане за внасяне на държавна такса по сметка на ВАС в размер на 70, 00 лв., Договор за правна защита и съдействие от 08.08.2019 г. (бланка на Адвокатска колегия - София) бланков номер 722409. В договора е отразено, че договореното възнаграждение е в размер на 1200 лв. платими в срок до 08.11.2019 г. Доказателства за плащането на тази сума не са представени. В списъка за разноски е посочено, че сумата от 1200 лв. е получена от адв.. П преди 08.11.2019 г. Не е отразено, че списъка за разноски е разписка за получената от адв.. П сума, липсва и подпис на касатора. При това положение следва да се приеме, че не е доказано, че Димитров реално е направил разноски за адвокатско възнаграждение.

Пред АС Добрич са представени доказателства за разноски в размер на 720 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат съобразно договор за правна защита и съдействие от 01.02.2019 г., фактура № 0000001798/27.02.2019 г., платежно нареждане от 01.04.2019 г. на Експресбанк.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 297/12.07.2019 г. на Административен съд – Добрич постановено по адм. дело № 111/2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на П. Д. З № 3282з-290/28.01.2019 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ да заплати на П.Д сумата от 790, 00 (седемстотин и деветдесет) лева разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.