Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Български пощи“ ЕАД срещу Решение № 5730/04.10.2019 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 6104/2019 г.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Български пощи“ ЕАД срещу Решение № 296/25.04.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) по преписка № 225/2018 г., с което: І. е установено, че при осъществяване на своята дейност „Български пощи“ ЕАД, е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до сградата на Пощенска станция – Н. З, на адрес гр. Н. З, ул. „П. Е“ № 48, което на основание чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) се смята за дискриминация по признак „увреждане“ и представлява нарушение на закона; ІІ. за установената по т. І дискриминация, на основание чл. 47, т. 3 във връзка с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. на „Български пощи“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.; ІІІ. на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. на „Български пощи“ ЕАД е предписано, в тримесечен срок от постановяване на решението, да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда осигуряваща свободен и самостоятелен и независим достъп на лица, вкл. с ограничена подвижност до сградата на Пощенска станция – Н. З, на адрес гр. Н. З, ул. „П. Е“ № 48. С решението „Български пощи“ ЕАД е осъдена да заплати разноски по делото.
Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно и необосновано, съдът приема, че въпреки разпоредбата на § 6 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) (ЗИХУ) (отм.), това не изключва задължението на „Български пощи“ ЕАД да осигури достъпна архитектурна среда до имота, собственост на дружеството. Счита, че тази разпоредба се отнася до сгради, които са държавна и общинска собственост и не може да се тълкува разширително. Твърди, че съдът не е обсъдил представените указания до директорите на всички регионални управления на дружеството с изх. № РУ-01-286/19.07.2018 г. както и снимковия материал за монтираната звънчева система. Счита, че неправилно съдът се е позовал на Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (Наредба № 4/2009 г.). Твърди, че не са налице всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което се отмени Решение № 296/25.04.2019 г. на КЗД по преписка № 225/2018 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касаторът е представлява от юрк.. М.
Ответникът по касация – Комисия за защита от дискриминация оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Ответникът по касация се представлява от юрк.. П.
Ответникът по касация – Член на КЗД О.К не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото, по които установявания между страните не се спори. Безспорно по делото е установено, че в обект на „Български пощи“ ЕАД - Пощенска станция - Н. З, гр. Н. З, ул. „П. Е“ № 48 няма изградена достъпна архитектурна среда за хора в неравностойно положение. Пощенската станция се намира в стара сграда, като към входа водят две стълбища, всяко от които е с по 6 стъпала. Няма перила, нито рампа, улесняваща хората с двигателни затруднения. Настоящата инстанция възприема установената от първоинстанционния съд фактическата обстановка, която съответства на събрания по делото доказателствен материал, поради което не следва да я преповтаря.
От правна страна правилно съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, като съдържа предписаните в чл. 66 ЗЗДискр. реквизити, като не са извършени съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Правилни са изводите на съда за съответствие на решението с материалния закон. Правилно съдът, след анализ на приложимите правни норми, е приел, че за собственика на обекта за обществено ползване, въпреки че не е сграда – държавна или общинска собственост, съществува задължение за осигуряване на достъпна среда, вкл. за лица със затруднена подвижност. Като не е осигурил такава „Български пощи“ ЕАД е допуснал неравно третиране по отношение на тези лица, спрямо други, които нямат проблеми с придвижването. В процесния обект, от доказателствата по делото безспорно се установява, че липсва изградена достъпна среда за хора с увреждания. Задължението да осигури достъпна архитектурна страна е на „Български пощи“ ЕАД. Изискването за изграждане и поддържане на достъпна архитектурна среда са такива свързани с експлоатацията на имота във връзка с предоставяните пощенски услуги от дружеството. Съгласно чл. 5 ЗЗДискр. изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно правното значение на § 6 от ПЗР на ЗИХУ отм. в приложимата редакция към разглеждания спор. Действително цитираната разпоредба е относима към сгради, които са държавна или общинска собственост, но в случая решаващият съд не се е позовал на тази норма при формиране на правните си изводи. Собствеността на сградата е ирелевантна. Съдът се е позовал на определението за „достъпна среда“ в Наредба № 4/2009 г. и на приложимите разпоредби на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и правилно е приел, че задължение и отговорност за осигуряване на достъпна архитектурна среда имат и частните субекти, щом предлагат обществени услуги.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал законосъобразни правни изводи.
Неоснователно се сочи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил представените указания изх. № РУ-01-286/19.07.2018 г. както и снимковия материал за монтираната звънчева система. Съществено процесуално нарушение на съда е това, което се отразява на валидността, допустимостта и правилността на решението. В случая необсъдените доказателства не променят извода за законосъобразност на решението на КЗД, до който е достигнал решаващият съд. Наличие на организация, чрез която се осигурява обслужването на лица с ограничена подвижност е неприемливо оправдание за различно третиране, което ЗЗДискр. не допуска. Достъпна архитектурна среда означава такава среда, в която хора в неравностойно положение, вкл. трудноподвижни, да могат самостоятелно и без да зависят от чужда воля, да осъществяват желаните от тях дейности. Монтираната звънчева система и разпратените указания, не променят извода, че липсват условия за самостоятелен достъп на хора с увреждания до помещението, в което се предоставят услугите на дружеството, а именно Пощенска станция - гр. Н. З.
Представените в настоящото производство писмени доказателства за монтиране на алуминиеви рамки, са представени и пред решаващия съд и са подробно обсъдени от него, във връзка с преценката му относно размера на наложената имуществена санкция. Тези доказателства не могат да опровергаят извода за допуснато нарушение от касатора изразяващо се в неизпълнение на изискванията за осигуряване на достъпна архитектурна среда, към датата на извършване на проверката на КЗД – 13.04.2018 г. и постановяване на оспореното решение. Представените доказателства и обективираните с тях действия носят дата след извършване на проверката и постановяване на решението и не могат да обусловят извод за неговата незаконосъобразност. Същите водят до извода, че касаторът е предприел действия в изпълнение на предписанието на КЗД да вземе необходимите мерки за изграждане на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен и самостоятелен достъп на лица, включително и с ограничена подвижност до сградата на Пощенска станция – Н. З.
Съображенията в касационната жалба относно необходимостта от конституиране на „Хранене и хотели - Яница“ ЕАД като страна в административното и съдебното производство поради обстоятелството, че е съсобственик на сградата по отношение, на която е установен затруднен достъп на лица с увреждания, не обуславят касационно основание по смисъла на чл. 209 от АПК.Оорността на съсобствениците на недвижимия имот не е солидарна и те не са необходими и задължителни другари в съдебните производства, поради което по аргумент на по-силното основания не са налице предпоставки и за задължителното им конституиране като участници в административно производство по ЗЗДискр., респективно като страна в съдебното производство, инициирано от другия съсобственик за оспорване на акта, с който то е приключило.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ и с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5730/04.10.2019 г. на Административен съд София-град постановено по адм. дело № 6104/2019 г.
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, ЕИК 121396123 да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата от 100 лева, разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.